Една молитва и едно подаяние
Една молитва и една протегната ръка за подаяние. Надеждата в Родопите никога не е умирала. Независимо на какъв език и към кого е отправено посланието. Тя крепи и стария, и младия, и безимотния, и безработния, и този който има всичко, та дори и власт. Разликата е в щенията. Докато едните ще се зарадват и на малкото, други искат всичко. Така е било, така и ще бъде.
24rodopi.com
Купуването и продаването на гласове е… единственото изпълнено обещание
Оценихме Европа на 50 лева,
стига някой да ги даде за нея
Жельо МИХОВ„Барозу, Марозу, никой не ни интересува. Това яде ли се, пие ли се, какво се прави?".
Това пита един средностатистически европеец от Източните Родопи. Среден? Да, най-вероятно, поне така се води според статистиката на Съюза, в който България членува от седем години. Демек, говорим с нашенец. Той обаче няма нищо общо със средните нива на „партньорите" си на Стария континент. Средно може да му е само образованието, но не и друго по стандартите на ЕС. Всъщност и китапа му е на друго ниво. Но това няма абсолютно никакво значение. Важното е, че той се води „среден". И винаги е получавал за добрите си показатели в статистическите данни по един среден. Такъв вижда и от Европейския съюз. Един голям, доволен, с израснал нокът среден … пръст. Той няма вече вяра на домашните си спасители, влизали в употреба в первезна цикличност по време на управленската оргия, наречена преход. В нея той бе главно действащо лице, но без да получи хонорар за всички пози и запушване на дупки, разбира се, бюджетни. Няма вяра и на онези, които говорят постоянно за милиарди, сякаш той самият обсъжда в кварталния магазин поскъпването на пакета семки с пет стотинки.
Това е той-гласоподавателят от планината. Разпънатият с пирони в отчаянието на собственото си битие. По гвоздеите висят сметките му за плащане. Към всеки и към всички. И от своя самотен баир той преценя политиката. Анализът не е съвършен, но това е неговата истина. Не е получил нищо за годините обещания, но в същото време е ценен. Много. По време на избори особено. Оценяван е от началото на своето съществуване. Мерните единици са различни, но усещането е същото. Винаги. Среден във всичко. И най-вече пръст.
Неговото изконно право остана да гласува за поредните месии. Но му и забраниха единственото възможно благополучие от вота-да вземе някой лев. Защото това е престъпление. Но само за него. Явлението, белязало всички избори, е странно недоказуемо в държавата на проститутките. Там, където всеки и всичко се продава. Тук всичко е изложено на тезгяха и си има своята цена. Плажовете се продават, горите се заменят, от магистралки до депутати - всичко си е определило своята цена, а какво остава за един ГЛАС? Той е с отстранени струни още преди години, виковете му никога не биват чути. Достатъчни са няколко тона плакати, обещания, безплатни фланелки и шапки, вмирисани кебапчета и много, много изтъркани обещания. Тоест да дойдат избори. Това е S-класата в ампутацията на човешкото в обществото. Ухилени „хирурзи", смрад на лепило за плакати, чалга и много, много думи предопределят евтиното бъдеще на няколко милиона души, „отломка нищожна от някога храбър народ". Пардон, това последното се отнасяше за арменците, но пък беше написано от българин. Един, дето заради идеалите си беше бродил по баирите на Македония с пушка и жадуваше свобода и пак заради идеали си бе теглил куршума. В днешно време пукотевиците се чуват от улиците, окончавайки пътя на поредния екземпляр с „партизанско" наименование или слагат край на някоя отчаяна избирателна единица с непосилен кредит към банки, лихвари и т.н.
Плакати, пропаганда, светло бъдеще и накрая поредният среден пръст. Следват пукотевици, цъкане с език и подръпване на ухото с треперещи ръце „а дано не ни се случи". И пак се случва. В шибана, перверзна, изродена цикличност. От България започва Европа, но в нея свършва надеждата. Защо? Всеки един знае отговора. Той е в захвърления фас на улицата, обърнатия кош, безнадежните кампании за почистване за един ден, изпочупените автобусни спирки, пейки в парка, роднините по всякакви линии на определени постове, партийната „диплома" при намирането на каквато и да е работа, корупцията по веригата „от чистачка в Общината до Министерски съвет", самоубийствената икономическа проституция и оглеждане за нови клиенти, тоталната липса на ценности, отчаянието, обезверяването и, и, и…
България е в битка, в борбата за седемнадесетте ни бъдещи депутати в Европейския парламент. Хората, от които зависи всичко! И по-точно кога партиите им ще отидат на нови избори за преразпределение на „баницата".
В цялата тази побъркана ситуация КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Да, но Европа вече си има цена. И тя е до 50 лева за глас, за който и да било кандидат. Толкова струва, такъв е ценоразписът на всички избори. Няма инфлация. Кой ги раздава тези пари? Ами извънземните. Всеки знае, че съществуват, но пък никой не ги е виждал. Единственото изпълнено обещание преди всеки вот са онези няколко лева, които олицетворяват сбъдната мечта за нашенеца-да спечели наистина от политиката. Кое по-точно е престъплението? Последната истина в тази откачена държава?!? Тази с ампутирания дух и опиканите мечти, в която всеки е готов да замлъкне заради няколко кинта.
И като се почна…
„Миналата година трябваше да съм застъпник за една партия в изборна секция в Кърджали", разказва 27-годишен жител на областния град. „Събраха ни на разяснително мероприятие ден преди вота. Стояхме на едни бюра и само кимахме с глави. Наглед напълно лесно упражнение. Слушах само в началото, после ми стана скучно. Общо взето повтаряха едно и също, но в различни изречения. Приятели ме надъхаха да отида. Щели да платят по 40 лева. След лекцията ни дадоха по една двайсетачка за затвърждаване на наученото. Отлични бяха, любезни, щедри, щото кой в днешно време дава пари преди да бъде свършена работата? Е, върнах се в махалата и с момчетата тряснахме по няколко водки пред кварталния магазин. На другия ден бях махмурлия и последното нещо, което ми се правеше бе да отида и да вися в даскалото и да се застъпвам за някоя партия. Застъпих към десет сутринта с бира на същото място от снощи с последните останали пари от аванса. Загубих 20 лева, но пък спечелих точно толкова, без да си мърдам пръста. Изобщо не ме интересуват изборите, нито партиите, нито кандидатите. Щом дават по толкова, значи бизнесът им с изборите върви добре. Няма да ги мисля, те не мислят за мен. По странно стечение на обстоятелствата успях аз да ги надцакам. Но това е малка радост. Защото те го правят постоянно с всички нас. Пак ще ги трясна, ако има оферта", категоричен е един от средностатистическите гласоподаватели в Европа. Млад, безработен и скептичен.
„На предишните избори почти цял ден лющехме карти с двама от комисията и зачисленият полицай в секцията. Бяхме в едно село. Аз - застъпник за една партия, дето за първи път я чувах", разказва спомени 35-годишен кърджалиец. Пак ще е на линия за евровота. Без значение къде ще е разпределен и на коя партия ще даде гръб. Важното е да му е платено.
„В онова село всички гласоподаватели минаха до обед. Хората си имат работа-градини, животни и т.н. Няма да се занимават цял ден с бюлетини и да се мотат. Идват, гласуват и се прибират. И като се извъртяха, да видиш после скука. На път бях да си изпия цялата надница от партията. Лющехме карти, смукахме бири докато изборният ден не приключи. Всеки ден да има избори и да бараме по някой лев. Изобщо не ме вълнува кой за какво се бори и какво ще спечели. Моето е ясно-няколко десятки в левове, малко скука и една добра вечер после с парите. На другия ден няма да има никой в джоба, ама пак ще дойдат избори", убеден е застъпникът.
България - това си ти…
„Едно и също е на всички избори, втръсна ни", твърди 56-годишна жена от Източните Родопи. Работи като шивачка. Бичи смени докогато има работа, обожава почивния си ден, защото само тогава може да се наспи. Парите никога не й стигат и мечтата й е да вади и тя по някой лев по време на избори, но не и като виси в изборна секция, сякаш е работен ден в цеха. Защото просто няма време за това.
„Партиите са съставени от група жадни за власт хора, които след кампанията забравят, че стъпват на земята. На някои управници дори и секретарките им стават по-големи началници. То затова е натискането. „Гласувай, гласувай", после за всекиго, допринесъл за идеята, по нещо ще има. Но не за всички. Сладка е властта и заслепява много хора. Говорим за купуване и продаване на гласове. За някои малки хора това е единственият начин да усетят нещо от голямата баница на властта. Всички партии го правят, но всички задружно реват срещу тази практика. Като онези надписи върху цигарите, че пушенето убива. И какво от това, някой това да го е спряло? Искам да си продам гласа. Няма значение за коя партия, за коя идея. То дали има такава? Може би. И тя е да се закрепят алчните и да правят далавери на гърба на такива като нас. Продавам го бе, продавам си гласа! Само пари да дадат. Това ще е единственото изпълнено обещание от страна на политиците. Единственото, което ще спечелим от пускането на бюлетината, защото после всичко ще е за тях. А аз пак ще превивам гръб по 10-12 часа в цеха. За извънредния труд нямам бонуси, нямам нищо, освен умора. Искам и аз поне някой лев. Вече е безсмислено да се вярва, че управляващите могат да благоустроят каруцата в нещо по-различно. Тя вече е обърната в калта и не мърда в никаква посока. Докъде стигнахме-до дъното. Продаваме се за жълти стотинки, а държавата бива разграбвана. В противен случай вариантите са-негласувал и гласувал-прецакани и излъгани, продал гласа си-прецакан, но поне с пари", смята шивачката.
„Искам да си продам гласа!", зове 60-годишен родопчанин. Безработен, пред пенсия, но нямащ право на такава. „И преди, и след избори хладилникът ми е празен. Щом това също е вариант за правене на пари, защо да не се възползвам? Да ме нарекат корумпиран, долен, боклук, какъвто си искат. Аз ще имам пари в джоба, а те да си живеят с идеализма. Няма оправия за мен. Не виждам какво е лошото от това да се вземат пари за гласуване? Замислете се бе-това ще е единственият ни кяр от цялото управление на когото и да било! Всички останали приказки са бошлаф. Поемат ли властта и връщат услуги на техни си хора, ние сме последни в хранителната верига. Защото докато нахранят тези, на които имат да връщат и мандатът изтекъл и аре пак. Само да дадат и вземам парите! Стига мизерия, не че с тези пари ще е по-различно, но без тях е още по-зле. Отчаянието ни превръща в отвратително подобие на хора. Без амбиции, с едно черно-бяло минало в трудовите книжки и най-лошото-без бъдеще. Настоящето е кошмар. В България е престъпление обикновеният човек да вземе пари, но за присвояването на милиони не пише нищо, в което и да е предизборно обещание. А там борбата е за големите пари", убеден е човекът, който (по думите му) едва ли ще доживее до пенсия.
***
България, това са те и „онези".
Една молитва и една протегната ръка за подаяние. Надеждата в Родопите никога не е умирала. Независимо на какъв език и към кого е отправено посланието. Тя крепи и стария, и младия, и безимотния, и безработния, и този който има всичко, та дори и власт. Разликата е в щенията. Докато едните ще се зарадват и на малкото, други искат всичко. Така е било, така и ще бъде.
24rodopi.com
Купуването и продаването на гласове е… единственото изпълнено обещание
Оценихме Европа на 50 лева,
стига някой да ги даде за нея
Жельо МИХОВ„Барозу, Марозу, никой не ни интересува. Това яде ли се, пие ли се, какво се прави?".
Това пита един средностатистически европеец от Източните Родопи. Среден? Да, най-вероятно, поне така се води според статистиката на Съюза, в който България членува от седем години. Демек, говорим с нашенец. Той обаче няма нищо общо със средните нива на „партньорите" си на Стария континент. Средно може да му е само образованието, но не и друго по стандартите на ЕС. Всъщност и китапа му е на друго ниво. Но това няма абсолютно никакво значение. Важното е, че той се води „среден". И винаги е получавал за добрите си показатели в статистическите данни по един среден. Такъв вижда и от Европейския съюз. Един голям, доволен, с израснал нокът среден … пръст. Той няма вече вяра на домашните си спасители, влизали в употреба в первезна цикличност по време на управленската оргия, наречена преход. В нея той бе главно действащо лице, но без да получи хонорар за всички пози и запушване на дупки, разбира се, бюджетни. Няма вяра и на онези, които говорят постоянно за милиарди, сякаш той самият обсъжда в кварталния магазин поскъпването на пакета семки с пет стотинки.
Това е той-гласоподавателят от планината. Разпънатият с пирони в отчаянието на собственото си битие. По гвоздеите висят сметките му за плащане. Към всеки и към всички. И от своя самотен баир той преценя политиката. Анализът не е съвършен, но това е неговата истина. Не е получил нищо за годините обещания, но в същото време е ценен. Много. По време на избори особено. Оценяван е от началото на своето съществуване. Мерните единици са различни, но усещането е същото. Винаги. Среден във всичко. И най-вече пръст.
Неговото изконно право остана да гласува за поредните месии. Но му и забраниха единственото възможно благополучие от вота-да вземе някой лев. Защото това е престъпление. Но само за него. Явлението, белязало всички избори, е странно недоказуемо в държавата на проститутките. Там, където всеки и всичко се продава. Тук всичко е изложено на тезгяха и си има своята цена. Плажовете се продават, горите се заменят, от магистралки до депутати - всичко си е определило своята цена, а какво остава за един ГЛАС? Той е с отстранени струни още преди години, виковете му никога не биват чути. Достатъчни са няколко тона плакати, обещания, безплатни фланелки и шапки, вмирисани кебапчета и много, много изтъркани обещания. Тоест да дойдат избори. Това е S-класата в ампутацията на човешкото в обществото. Ухилени „хирурзи", смрад на лепило за плакати, чалга и много, много думи предопределят евтиното бъдеще на няколко милиона души, „отломка нищожна от някога храбър народ". Пардон, това последното се отнасяше за арменците, но пък беше написано от българин. Един, дето заради идеалите си беше бродил по баирите на Македония с пушка и жадуваше свобода и пак заради идеали си бе теглил куршума. В днешно време пукотевиците се чуват от улиците, окончавайки пътя на поредния екземпляр с „партизанско" наименование или слагат край на някоя отчаяна избирателна единица с непосилен кредит към банки, лихвари и т.н.
Плакати, пропаганда, светло бъдеще и накрая поредният среден пръст. Следват пукотевици, цъкане с език и подръпване на ухото с треперещи ръце „а дано не ни се случи". И пак се случва. В шибана, перверзна, изродена цикличност. От България започва Европа, но в нея свършва надеждата. Защо? Всеки един знае отговора. Той е в захвърления фас на улицата, обърнатия кош, безнадежните кампании за почистване за един ден, изпочупените автобусни спирки, пейки в парка, роднините по всякакви линии на определени постове, партийната „диплома" при намирането на каквато и да е работа, корупцията по веригата „от чистачка в Общината до Министерски съвет", самоубийствената икономическа проституция и оглеждане за нови клиенти, тоталната липса на ценности, отчаянието, обезверяването и, и, и…
България е в битка, в борбата за седемнадесетте ни бъдещи депутати в Европейския парламент. Хората, от които зависи всичко! И по-точно кога партиите им ще отидат на нови избори за преразпределение на „баницата".
В цялата тази побъркана ситуация КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Да, но Европа вече си има цена. И тя е до 50 лева за глас, за който и да било кандидат. Толкова струва, такъв е ценоразписът на всички избори. Няма инфлация. Кой ги раздава тези пари? Ами извънземните. Всеки знае, че съществуват, но пък никой не ги е виждал. Единственото изпълнено обещание преди всеки вот са онези няколко лева, които олицетворяват сбъдната мечта за нашенеца-да спечели наистина от политиката. Кое по-точно е престъплението? Последната истина в тази откачена държава?!? Тази с ампутирания дух и опиканите мечти, в която всеки е готов да замлъкне заради няколко кинта.
И като се почна…
„Миналата година трябваше да съм застъпник за една партия в изборна секция в Кърджали", разказва 27-годишен жител на областния град. „Събраха ни на разяснително мероприятие ден преди вота. Стояхме на едни бюра и само кимахме с глави. Наглед напълно лесно упражнение. Слушах само в началото, после ми стана скучно. Общо взето повтаряха едно и също, но в различни изречения. Приятели ме надъхаха да отида. Щели да платят по 40 лева. След лекцията ни дадоха по една двайсетачка за затвърждаване на наученото. Отлични бяха, любезни, щедри, щото кой в днешно време дава пари преди да бъде свършена работата? Е, върнах се в махалата и с момчетата тряснахме по няколко водки пред кварталния магазин. На другия ден бях махмурлия и последното нещо, което ми се правеше бе да отида и да вися в даскалото и да се застъпвам за някоя партия. Застъпих към десет сутринта с бира на същото място от снощи с последните останали пари от аванса. Загубих 20 лева, но пък спечелих точно толкова, без да си мърдам пръста. Изобщо не ме интересуват изборите, нито партиите, нито кандидатите. Щом дават по толкова, значи бизнесът им с изборите върви добре. Няма да ги мисля, те не мислят за мен. По странно стечение на обстоятелствата успях аз да ги надцакам. Но това е малка радост. Защото те го правят постоянно с всички нас. Пак ще ги трясна, ако има оферта", категоричен е един от средностатистическите гласоподаватели в Европа. Млад, безработен и скептичен.
„На предишните избори почти цял ден лющехме карти с двама от комисията и зачисленият полицай в секцията. Бяхме в едно село. Аз - застъпник за една партия, дето за първи път я чувах", разказва спомени 35-годишен кърджалиец. Пак ще е на линия за евровота. Без значение къде ще е разпределен и на коя партия ще даде гръб. Важното е да му е платено.
„В онова село всички гласоподаватели минаха до обед. Хората си имат работа-градини, животни и т.н. Няма да се занимават цял ден с бюлетини и да се мотат. Идват, гласуват и се прибират. И като се извъртяха, да видиш после скука. На път бях да си изпия цялата надница от партията. Лющехме карти, смукахме бири докато изборният ден не приключи. Всеки ден да има избори и да бараме по някой лев. Изобщо не ме вълнува кой за какво се бори и какво ще спечели. Моето е ясно-няколко десятки в левове, малко скука и една добра вечер после с парите. На другия ден няма да има никой в джоба, ама пак ще дойдат избори", убеден е застъпникът.
България - това си ти…
„Едно и също е на всички избори, втръсна ни", твърди 56-годишна жена от Източните Родопи. Работи като шивачка. Бичи смени докогато има работа, обожава почивния си ден, защото само тогава може да се наспи. Парите никога не й стигат и мечтата й е да вади и тя по някой лев по време на избори, но не и като виси в изборна секция, сякаш е работен ден в цеха. Защото просто няма време за това.
„Партиите са съставени от група жадни за власт хора, които след кампанията забравят, че стъпват на земята. На някои управници дори и секретарките им стават по-големи началници. То затова е натискането. „Гласувай, гласувай", после за всекиго, допринесъл за идеята, по нещо ще има. Но не за всички. Сладка е властта и заслепява много хора. Говорим за купуване и продаване на гласове. За някои малки хора това е единственият начин да усетят нещо от голямата баница на властта. Всички партии го правят, но всички задружно реват срещу тази практика. Като онези надписи върху цигарите, че пушенето убива. И какво от това, някой това да го е спряло? Искам да си продам гласа. Няма значение за коя партия, за коя идея. То дали има такава? Може би. И тя е да се закрепят алчните и да правят далавери на гърба на такива като нас. Продавам го бе, продавам си гласа! Само пари да дадат. Това ще е единственото изпълнено обещание от страна на политиците. Единственото, което ще спечелим от пускането на бюлетината, защото после всичко ще е за тях. А аз пак ще превивам гръб по 10-12 часа в цеха. За извънредния труд нямам бонуси, нямам нищо, освен умора. Искам и аз поне някой лев. Вече е безсмислено да се вярва, че управляващите могат да благоустроят каруцата в нещо по-различно. Тя вече е обърната в калта и не мърда в никаква посока. Докъде стигнахме-до дъното. Продаваме се за жълти стотинки, а държавата бива разграбвана. В противен случай вариантите са-негласувал и гласувал-прецакани и излъгани, продал гласа си-прецакан, но поне с пари", смята шивачката.
„Искам да си продам гласа!", зове 60-годишен родопчанин. Безработен, пред пенсия, но нямащ право на такава. „И преди, и след избори хладилникът ми е празен. Щом това също е вариант за правене на пари, защо да не се възползвам? Да ме нарекат корумпиран, долен, боклук, какъвто си искат. Аз ще имам пари в джоба, а те да си живеят с идеализма. Няма оправия за мен. Не виждам какво е лошото от това да се вземат пари за гласуване? Замислете се бе-това ще е единственият ни кяр от цялото управление на когото и да било! Всички останали приказки са бошлаф. Поемат ли властта и връщат услуги на техни си хора, ние сме последни в хранителната верига. Защото докато нахранят тези, на които имат да връщат и мандатът изтекъл и аре пак. Само да дадат и вземам парите! Стига мизерия, не че с тези пари ще е по-различно, но без тях е още по-зле. Отчаянието ни превръща в отвратително подобие на хора. Без амбиции, с едно черно-бяло минало в трудовите книжки и най-лошото-без бъдеще. Настоящето е кошмар. В България е престъпление обикновеният човек да вземе пари, но за присвояването на милиони не пише нищо, в което и да е предизборно обещание. А там борбата е за големите пари", убеден е човекът, който (по думите му) едва ли ще доживее до пенсия.
***
България, това са те и „онези".
from rodopi24X7 http://ift.tt/1tumDdI
via IFTTT
Няма коментари:
Публикуване на коментар