Аз съм колосът на смъртта. Издигам се на 120 метра височина в долината на град Кърджали, до река Арда. Роден съм на 5 септември 1955 година. А днес 19 април 2016 година е последният ми ден. Денят за равносметка.
И така… Заработих преди 61 години. Бълвах дим и пушек ден и нощ. Като циклоп бдях над заспалите нощем, а през деня ги гледах с едното си око докато ги трових. Не подбирах деца или старци. Всички получаваха всеки ден доза смърт.
С всяка глътка въздух вкарвах в телата им тежки метали, от които дори след мен няма да се отърват.
Работещите в завода бяха малко в сравнение с тези, които шест десетилетия трових. През всичките тези години ръководствата на завода бяха алчни, и алчни, и алчни… Днес ги няма. Далече са. Та кой би останал в долината на смъртта, или казано друго яче - долината на оловото, цинка, бисмута и медта.
Утре! Утре ще падна както оловно-златен Голиат в краката на кърджалийци. И няма да се изправя никога повече.
Но болните тела на хората няма да бъдат излекувани.
След година, две ще забравят за мен, но тежките метали няма да как да изчезнат от почвата и водата ви.
Така си осигурих вечност!
Оставам във вечността да напомням за простотата и простотията на алчните хора, живели на гърба на честния и трудолюбив народ.
Полуотровената Маргарита Павлова
Кърджали
19 април 2016 г.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/22KV6Vg
via IFTTT
Няма коментари:
Публикуване на коментар