Жельо МИХОВ
Балони висят завързани с връв от тавана. По пода в стола пък са стъпкани останки от други - но спукани. Единствените шарени цветове, които издават, че в помещението е имало забава. Вероятно една от последните.
Столът на ОЦК е претъпкан с народ. Работници са изпълнени с въпроси към дошлия на място министър-председател на страната. Причината е една - глад, нерви и острото чувство, че е дошло началото на края за металургията в Кърджали. Стотици служители на Оловно-цинковия комплекс все още таят надежда, че нещата могат да потръгнат в положителна насока. Попарват ги обаче думите на премиера: „Ще се опитаме да помогнем със законовите лостове на държавата, но дружеството дължи на кредитори милиони".
Това бе първата визита на Бойко Борисов по време на кризата „ОЦК". Последваха и други. Както и ежедневни протести на работниците, обсади на банкови клонове. Който успя да се спаси навреме от потъващия кораб започна работа другаде. За останалите бе едно тягостно чакане, периодични срещи с адвокати, изпълнителни листове и неяснота. Докато окончателно не се сложи края на ерата „Захариев", а след нея ОЦК прекрати своето съществуване…
Имаше дни…
„Много хубави моменти имахме в този завод. През годините служителите достигаха 1900 души. В стола постоянно се правеха сватби, семейни тържества. Съществуваше традиция младото семейство да посади дръвче. Имаше и цяла горичка в района на стола. При чистене след празненство съм намирал на два пъти златни пръстени, изпаднали от хора на банкета. Всяка година на параклиса „Свети Дух" имаше и курбан за металурзите. По 10 шилета. Но най-хубаво бе когато даваха заплатите. Ооох, после какво следваше! Всички кръчми работеха за нас, всички бяхме доволни", разказва бивш служител на завода, прекарал 23 години от живота си в ОЦК. До самия край на завода.
Раждането
Строителството на Оловно-цинковия завод в Кърджали започва на 11 май 1953 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцвет – мет", заводът полага началото на цветната металургия в България.
Отливането на първото блокче цинк е на 5 септември 1955 г. Година по-късно, на 10 декември, е произведено първото сурово олово.
През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре". Година по-късно-през май 1958 г., са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента.
На 28 април 1962 г. влиза в действие цех за производство на цинков сулфат. Първоначално капацитетът на производството е 5 000 тона цинк, 7 000 тона сярна киселина и 8000 тона олово.
Средното годишното производство на олово в ОЦК е било 36 000 тона, като в една година производството достига 42 000 тона. В Кърджали се произвеждаха всички видове оловно-антимонови сплави, което никъде другаде в България не се прави.
В най-добрите времена на ОЦК, в предприятието са работели 2 000 души.
Проблемите на комбината започват след 1989 година.
„Изнасяше се по около 3 тона сплав „доре" на месец. Всичко се товареше с въоръжен ескорт и заминаваше за Швейцария. В едно кило съдържанието на сребро бе около 90 процента, всичко останало бе злато и платина. Качва се на самолета и следва превод по сметката на предприятието", спомня си 62-годишен бивш металург.
… началото на края
През 1991 г. заводът се преобразува в „Оловно-цинков комплекс" ЕООД с държавно имущество. През 1998 г. се учредява Работническо мениджърско дружество /РМД/, което включва над 880 работници и носи името "ОЦК - 98"АД. Всеки един от хората участва с акции, а идеята е дружеството да бъде част от голямото дружество ОЦК, с цел приватизация. Петдесет и седем процента от Оловно-цинковия комплекс биват продадени на "ОЦК - 98" АД и 5 процента на "Кърджали инвест" АД. Впоследствие "Кърджали инвест" и кипърската компания "Л.З. метал трейдинг лимитед" изкупуват основната част от акциите в ОЦК. По-късно комплексът става част от дружеството "Интертръст". На Валентин Захариев заводът бива продаден от СИбанк, като непосредствено преди покупко-продажбата банката изкупува принудително акциите на Работническо мениджърското дружество.
Със собственика на ОЦК - Валентин Захариев нещата в завода се променят. За инвестиции и намерения само се говори. Първата и може би единствена по-сериозна инвестиция е изграждането на електролитен цех. През 2007 г. от дружеството афишират намерение за строителство на цех за цинк за близо 70 млн. евро и за започване на ново оловно производство за близо 30 млн.евро. Вместо реализация, спира производството на олово на 18 април 2011 г. Пломбирани са двете командни помещения на цех "Агломерация" на оловния завод. Тогава настъпват и поетапни съкращения. Започва още по-голямо забавяне на и без това ненавременно изплащаните заплати. През 2013-та година са съкратени и последните работници от дружеството, изпаднало в несъстоятелност.
Той живееше в Захариев ленд
За мащабите на завода останаха мълчаливо да свидетелстват единствено огромните комини, забити на около 3 километра от центъра на областния град. Гордостта на индустрията в Източните Родопи. От Оловно-цинковия комплекс е останало само „героичното" минало. Заводът може да се използва с огромен успех за декор на филм. Лента, разказваща за битието на призрачен град след ядрена зима. Разруха и ужас. Това виждат очите на преминал бариерата нещастник. Това виждаха ежедневно стотици нещастници, които се наричаха работници в ОЦК по време на последните години от управлението на Валентин Захариев. Експлоатация в нечовешки условия, без заплащане. „Това е „Захариев ленд", казваха някои от тях. Устните им се изкривяваха в усмивка, която не предизвикваше смях, а страх.
„Толкова години имам в завода, че им загубих бройката. Много и дълги като живота. Сякаш откак съм се родил съм бил там", са думите на сух мъж, над петдесетте. Очите му са хлътнали дълбоко, гледат безизразно, а синьо-сивият им блясък е единственото пламъче живот, което излъчва набръчканото и преждевременно състарено лице. Има и нещо откачено в тях. „Понякога съм ходил и пиян", казва хилейки се. „Когато спряха киселото мляко, да бяха започнали да дават по чаша ракия. По-лесно щеше да се понася работата и депресиращата гледка. Година след година нещата ставаха все по-тежки. Заплатите ниски, работното облекло-окъсано, ръкавици няма, каски няма, обувките-пробити. Техниката-прастара. Постоянно аварии, за които в повечето случаи нищо не се чуваше. Отрови, много отрови. Ходил съм на лекари в София. Пращаха ме от завода. Чуй, чуваш ли как дрънчи". Започва да се удря в гърдите и в този момент смехът му преминава в металическа кашлица. Задавя се и храчи по земята. „Казаха ми лекарите: „Гърдите ти са като бетонирани". Да, аз съм оловен войник, им казах. С два крака, но с олово в организма. Въпреки, че то е меко, ние сме железни. Такова мачкане, а все издържахме и не се огъвахме", спомня си мъжът за годините, прекарани в завода
Мизерия сред сребро, злато и платина
Окъсани работни обувки, дупки по дрехите. Така изглеждаха служителите на ОЦК когато започнаха първите протести за забавени заплати. Следваха нови кръпки-финансови. Изплащаха се аванси и част от заплатата, която трябваше да бъде получена преди няколко месеца. И така до следващото организирано недоволство.
„По 20 коли на ден отпътуваха от завода. Всяка една от тях бе пълна с по 20 тона олово или цинк. Това бяха 2 млн.лв. на ден. А ние нямахме заплати, от месеци. Понякога по над половин година. Собственикът източваше предприятието, ръководството правеше далавери, работниците също, който успее. Всеки крадеше, този завод се разграбваше. Мащабите само бяха различни. Вадим продукция, а няма пари. Преди години имаше един случай. Един от шефовете катастрофира с джип на магистралата. От колата се бяха разпилели 300 000 долара. Така и не успяха да докажат произход. Не си спомням, но май парите бяха конфискувани. Носеха се слухове, но кой ли знаеше какво се случва. Много тъмни периоди имаше. Едни вагони пътуваха незнайно накъде, камиони напускаха с описан един материал, а всъщност се изнасяше друго. Всеки, който имаше досег и възможност, участваше в някаква схема. Теглиш два варела, изнасяш 20, в кантарната бележка пише едно, всъщност е съвсем друго. Никой не знае какво има във варелите. А вътре-електромотори, акумулатори. Всеки сурне, влачи, кой каквото може да измъкне и да вземе пари за него. Охраната и тя, всеки поел своя дял в разграбването. Един си навил медна жица на пръстчето, друг си я омотал около корема, изнасят после се развързват у дома. Влачат, мъкнат и вадят пари, за да може да се издържат. Патрулка идваше с надпис „Народна милиция". Пълнеше багажника с каси сода, касетки кисело мляко от стола и си излизаше през портала. Нарочно препълваха калъпите с „дорето" догоре, за да преливат, това което махнат като „каймак" после се събираше и се отнасяше у дома. Казвали са ми колеги, че цели калъпи са били хвърляни през оградата при нощна смяна. После идва колата и товарят. Но това не беше нищо. Това, че някой си е напълнил чантичката с мед или е решил да вземе няколко акумулатора, изнасяха се вагони. Някои хора направиха много пари. Как се крадеше, боже!", разказва 65-годишен работник от бившия металургичен гигант. С едната ръка смачква фаса си в пепелника, а с другата се хваща за главата, ровейки се в спомените си, свързани с Оловно-цинковия комплекс. Животът му е минал там. Още не е взел последните две заплати. Отписал е парите отдавна, разбира се.
Новото начало: Цинковият завод ще бъде един от най-модерните и екологично чисти
„Съвсем скоро ще стартира изграждането на нов цинков завод на площадката на ОЦК. Вече имаме първите две разрешителни за строеж на два цеха за сярна киселина и пържилен цех. Те са одобрени от Обществения съвет по устройство на територията и главния архитект на общината Петя Назърова".
Това обяви Мартин Бранков, финансов директор на „Хармони 2012", което дружество придоби активите на ОЦК. Оборудването за цинковия завод вече е закупено. Производството ще бъде екологично чисто, в новия завод няма да има комини, които да пушат. Бранков даде за пример цинков завод в Испания, който е до самия плаж.
С реализацията на проектите за сярна и пържилен цех ще се изпълни 30 на сто от цялото производство. Новата технология ще бъде една от най-модерните в Европа. В момента в „Хармони 2012" са назначени на работа първите 10 души.
До три години пък се очаква пуск на производството.
24rodopi.com
На снимките:
Ежедневни протести блокираха Кърджали заради неизплатени заплати;
Металурзите работиха в този…, по-скоро на това страшно място;
А в миналото в ОЦК е имало и басейн;
Снимките на металурзите със скъсаните работни облекла и обувки бяха публикувани в „Родопи" още в годините, когато всички медии бяха захласнати от „трудовите подвизи" на холдинга на Захариев, а първи ние биехме тревога, че ОЦК умира
Балони висят завързани с връв от тавана. По пода в стола пък са стъпкани останки от други - но спукани. Единствените шарени цветове, които издават, че в помещението е имало забава. Вероятно една от последните.
Столът на ОЦК е претъпкан с народ. Работници са изпълнени с въпроси към дошлия на място министър-председател на страната. Причината е една - глад, нерви и острото чувство, че е дошло началото на края за металургията в Кърджали. Стотици служители на Оловно-цинковия комплекс все още таят надежда, че нещата могат да потръгнат в положителна насока. Попарват ги обаче думите на премиера: „Ще се опитаме да помогнем със законовите лостове на държавата, но дружеството дължи на кредитори милиони".
Това бе първата визита на Бойко Борисов по време на кризата „ОЦК". Последваха и други. Както и ежедневни протести на работниците, обсади на банкови клонове. Който успя да се спаси навреме от потъващия кораб започна работа другаде. За останалите бе едно тягостно чакане, периодични срещи с адвокати, изпълнителни листове и неяснота. Докато окончателно не се сложи края на ерата „Захариев", а след нея ОЦК прекрати своето съществуване…
Имаше дни…
„Много хубави моменти имахме в този завод. През годините служителите достигаха 1900 души. В стола постоянно се правеха сватби, семейни тържества. Съществуваше традиция младото семейство да посади дръвче. Имаше и цяла горичка в района на стола. При чистене след празненство съм намирал на два пъти златни пръстени, изпаднали от хора на банкета. Всяка година на параклиса „Свети Дух" имаше и курбан за металурзите. По 10 шилета. Но най-хубаво бе когато даваха заплатите. Ооох, после какво следваше! Всички кръчми работеха за нас, всички бяхме доволни", разказва бивш служител на завода, прекарал 23 години от живота си в ОЦК. До самия край на завода.
Раждането
Строителството на Оловно-цинковия завод в Кърджали започва на 11 май 1953 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцвет – мет", заводът полага началото на цветната металургия в България.
Отливането на първото блокче цинк е на 5 септември 1955 г. Година по-късно, на 10 декември, е произведено първото сурово олово.
През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре". Година по-късно-през май 1958 г., са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента.
На 28 април 1962 г. влиза в действие цех за производство на цинков сулфат. Първоначално капацитетът на производството е 5 000 тона цинк, 7 000 тона сярна киселина и 8000 тона олово.
Средното годишното производство на олово в ОЦК е било 36 000 тона, като в една година производството достига 42 000 тона. В Кърджали се произвеждаха всички видове оловно-антимонови сплави, което никъде другаде в България не се прави.
В най-добрите времена на ОЦК, в предприятието са работели 2 000 души.
Проблемите на комбината започват след 1989 година.
„Изнасяше се по около 3 тона сплав „доре" на месец. Всичко се товареше с въоръжен ескорт и заминаваше за Швейцария. В едно кило съдържанието на сребро бе около 90 процента, всичко останало бе злато и платина. Качва се на самолета и следва превод по сметката на предприятието", спомня си 62-годишен бивш металург.
… началото на края
През 1991 г. заводът се преобразува в „Оловно-цинков комплекс" ЕООД с държавно имущество. През 1998 г. се учредява Работническо мениджърско дружество /РМД/, което включва над 880 работници и носи името "ОЦК - 98"АД. Всеки един от хората участва с акции, а идеята е дружеството да бъде част от голямото дружество ОЦК, с цел приватизация. Петдесет и седем процента от Оловно-цинковия комплекс биват продадени на "ОЦК - 98" АД и 5 процента на "Кърджали инвест" АД. Впоследствие "Кърджали инвест" и кипърската компания "Л.З. метал трейдинг лимитед" изкупуват основната част от акциите в ОЦК. По-късно комплексът става част от дружеството "Интертръст". На Валентин Захариев заводът бива продаден от СИбанк, като непосредствено преди покупко-продажбата банката изкупува принудително акциите на Работническо мениджърското дружество.
Със собственика на ОЦК - Валентин Захариев нещата в завода се променят. За инвестиции и намерения само се говори. Първата и може би единствена по-сериозна инвестиция е изграждането на електролитен цех. През 2007 г. от дружеството афишират намерение за строителство на цех за цинк за близо 70 млн. евро и за започване на ново оловно производство за близо 30 млн.евро. Вместо реализация, спира производството на олово на 18 април 2011 г. Пломбирани са двете командни помещения на цех "Агломерация" на оловния завод. Тогава настъпват и поетапни съкращения. Започва още по-голямо забавяне на и без това ненавременно изплащаните заплати. През 2013-та година са съкратени и последните работници от дружеството, изпаднало в несъстоятелност.
Той живееше в Захариев ленд
За мащабите на завода останаха мълчаливо да свидетелстват единствено огромните комини, забити на около 3 километра от центъра на областния град. Гордостта на индустрията в Източните Родопи. От Оловно-цинковия комплекс е останало само „героичното" минало. Заводът може да се използва с огромен успех за декор на филм. Лента, разказваща за битието на призрачен град след ядрена зима. Разруха и ужас. Това виждат очите на преминал бариерата нещастник. Това виждаха ежедневно стотици нещастници, които се наричаха работници в ОЦК по време на последните години от управлението на Валентин Захариев. Експлоатация в нечовешки условия, без заплащане. „Това е „Захариев ленд", казваха някои от тях. Устните им се изкривяваха в усмивка, която не предизвикваше смях, а страх.
„Толкова години имам в завода, че им загубих бройката. Много и дълги като живота. Сякаш откак съм се родил съм бил там", са думите на сух мъж, над петдесетте. Очите му са хлътнали дълбоко, гледат безизразно, а синьо-сивият им блясък е единственото пламъче живот, което излъчва набръчканото и преждевременно състарено лице. Има и нещо откачено в тях. „Понякога съм ходил и пиян", казва хилейки се. „Когато спряха киселото мляко, да бяха започнали да дават по чаша ракия. По-лесно щеше да се понася работата и депресиращата гледка. Година след година нещата ставаха все по-тежки. Заплатите ниски, работното облекло-окъсано, ръкавици няма, каски няма, обувките-пробити. Техниката-прастара. Постоянно аварии, за които в повечето случаи нищо не се чуваше. Отрови, много отрови. Ходил съм на лекари в София. Пращаха ме от завода. Чуй, чуваш ли как дрънчи". Започва да се удря в гърдите и в този момент смехът му преминава в металическа кашлица. Задавя се и храчи по земята. „Казаха ми лекарите: „Гърдите ти са като бетонирани". Да, аз съм оловен войник, им казах. С два крака, но с олово в организма. Въпреки, че то е меко, ние сме железни. Такова мачкане, а все издържахме и не се огъвахме", спомня си мъжът за годините, прекарани в завода
Мизерия сред сребро, злато и платина
Окъсани работни обувки, дупки по дрехите. Така изглеждаха служителите на ОЦК когато започнаха първите протести за забавени заплати. Следваха нови кръпки-финансови. Изплащаха се аванси и част от заплатата, която трябваше да бъде получена преди няколко месеца. И така до следващото организирано недоволство.
„По 20 коли на ден отпътуваха от завода. Всяка една от тях бе пълна с по 20 тона олово или цинк. Това бяха 2 млн.лв. на ден. А ние нямахме заплати, от месеци. Понякога по над половин година. Собственикът източваше предприятието, ръководството правеше далавери, работниците също, който успее. Всеки крадеше, този завод се разграбваше. Мащабите само бяха различни. Вадим продукция, а няма пари. Преди години имаше един случай. Един от шефовете катастрофира с джип на магистралата. От колата се бяха разпилели 300 000 долара. Така и не успяха да докажат произход. Не си спомням, но май парите бяха конфискувани. Носеха се слухове, но кой ли знаеше какво се случва. Много тъмни периоди имаше. Едни вагони пътуваха незнайно накъде, камиони напускаха с описан един материал, а всъщност се изнасяше друго. Всеки, който имаше досег и възможност, участваше в някаква схема. Теглиш два варела, изнасяш 20, в кантарната бележка пише едно, всъщност е съвсем друго. Никой не знае какво има във варелите. А вътре-електромотори, акумулатори. Всеки сурне, влачи, кой каквото може да измъкне и да вземе пари за него. Охраната и тя, всеки поел своя дял в разграбването. Един си навил медна жица на пръстчето, друг си я омотал около корема, изнасят после се развързват у дома. Влачат, мъкнат и вадят пари, за да може да се издържат. Патрулка идваше с надпис „Народна милиция". Пълнеше багажника с каси сода, касетки кисело мляко от стола и си излизаше през портала. Нарочно препълваха калъпите с „дорето" догоре, за да преливат, това което махнат като „каймак" после се събираше и се отнасяше у дома. Казвали са ми колеги, че цели калъпи са били хвърляни през оградата при нощна смяна. После идва колата и товарят. Но това не беше нищо. Това, че някой си е напълнил чантичката с мед или е решил да вземе няколко акумулатора, изнасяха се вагони. Някои хора направиха много пари. Как се крадеше, боже!", разказва 65-годишен работник от бившия металургичен гигант. С едната ръка смачква фаса си в пепелника, а с другата се хваща за главата, ровейки се в спомените си, свързани с Оловно-цинковия комплекс. Животът му е минал там. Още не е взел последните две заплати. Отписал е парите отдавна, разбира се.
Новото начало: Цинковият завод ще бъде един от най-модерните и екологично чисти
„Съвсем скоро ще стартира изграждането на нов цинков завод на площадката на ОЦК. Вече имаме първите две разрешителни за строеж на два цеха за сярна киселина и пържилен цех. Те са одобрени от Обществения съвет по устройство на територията и главния архитект на общината Петя Назърова".
Това обяви Мартин Бранков, финансов директор на „Хармони 2012", което дружество придоби активите на ОЦК. Оборудването за цинковия завод вече е закупено. Производството ще бъде екологично чисто, в новия завод няма да има комини, които да пушат. Бранков даде за пример цинков завод в Испания, който е до самия плаж.
С реализацията на проектите за сярна и пържилен цех ще се изпълни 30 на сто от цялото производство. Новата технология ще бъде една от най-модерните в Европа. В момента в „Хармони 2012" са назначени на работа първите 10 души.
До три години пък се очаква пуск на производството.
24rodopi.com
На снимките:
Ежедневни протести блокираха Кърджали заради неизплатени заплати;
Металурзите работиха в този…, по-скоро на това страшно място;
А в миналото в ОЦК е имало и басейн;
Снимките на металурзите със скъсаните работни облекла и обувки бяха публикувани в „Родопи" още в годините, когато всички медии бяха захласнати от „трудовите подвизи" на холдинга на Захариев, а първи ние биехме тревога, че ОЦК умира
from rodopi24X7 http://ift.tt/22iZ20P
via IFTTT
Няма коментари:
Публикуване на коментар