четвъртък, 31 юли 2014 г.
Задигнаха 2 900 лева от паркиран бус в Кърджали
2 900 лева са били откраднати от бус, паркиран на улица „Републиканска" в Кърджали, съобщиха от полицията. Деянието е извършено малко след 22 часа в сряда. Неизвестен е отключил с техническо средство вратата на превозното средство. Започнато е досъдебно производство.
from rodopi24X7 http://ift.tt/1pssmiW
via IFTTT
Дранговец на съд, дължи пари за издръжка
Досъдебно производство е започнато срещу баща, който дължи издръжка на двете си деца, съобщиха от полицията. 39-годишният жител на кирковското село Дрангово съзнателно не е изплатил задължението си в размер на повече от две вноски на стойност 600 лв.
from rodopi24X7 http://ift.tt/1oP03Mo
via IFTTT
сряда, 30 юли 2014 г.
Държавата даде имот за главния колектор на Кърджали
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1kmqfhC
via IFTTT
РЗИ: Пробите от 7-те пункта в Кърджали показват, че не бива да се пие вода и да се готви с нея
РЗИ продължава системните изследвания и наблюдения на качеството на питейната вода от централния водопровод от язовир Боровица, който захранва град Кърджали, Момчилград и прилежащите 35 села, съобщиха от здравната инспекция.
На основание резултатите от лабораторните изследвания, извършени в седемте пункта на територията на гр. Кърджали, водата не следва да се ползва за пиене и за приготвяне на храна. Въпреки приключилата масирана дезинфекция с хлор по водопроводната мрежа, която извърши ВиК, резултатите по показателя „мътност” отново са завишени. Препоръчваме ползването на бутилирана вода, както и спазването на добра битова хигиена, с цел предотвратяване възникването на инфекции.
Пробонабирането продължава. За следващите резултати и за отмяна на забраната, населението ще бъде своевременно уведомено,твърдят от РЗИ.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1tZXBmM
via IFTTT
Кметове, депутати и консул празнуваха Рамазан Байрам в Кърджали
Гюнер ШЮКРИ
По традиция от 20 години кметовете на ДПС от областта, както и партийният актив, се събират в третия ден от свещения мюсюлмански празник Рамазан Байрам. Тази година домакин на празника бе общинското ръководство на ДПС в Кърджали.
Събитието се проведе в местния ресторант „Ардастрой" и бе уважено от генералният консул на Турция в Пловдив Шенер Джебеджи, народните представители от кърджалийския многомандатен район инж. Ердинч Хайрула и Мустафа Ахмед, евродепутата Неджми Али, председателят на Висшия мюсюлмански съвет Шабанали Ахмед, зам.-областният управител Муса Юсуф. Дойдоха и областният лидер на ДПС Бахри Юмер, представители на неправителствени организации.
Присъстваха още областният председател на Младежкото ДПС Байрам Байрам, бившият депутат във Великото Народно Събрание Нуредин Мехмед, председателят на фондация „Политически репресирани" от областта Халил Расим.
Гостите бяха посрещнати от председателя на общинския съвет на ДПС в Кържали и зам.-кмет на общината Мухарем Мухарем.
„За нас е изключителна чест да бъдем домакини на такива събития", каза в приветствието си Мухарем Мухарем. От името на Общината и Общинския съвет на Движението в Кържали той поздрави присъстващите със свещения мюсюлмански празник Рамазан Байрам.
В своето празнично приветствие генералният консул на Турция в Пловдив Шенер Джебеджи наблегна на единството и сплотеността. „Байрамът ни събира на едно място. Надявам се тази картина, която виждам тук да продължи и в бъдеще. Силата произлиза от единството и сплотеността", заяви Джебеджи. Той уточни, че в края на август мисията му в България свършва и изказа искрените си благодарности за приятелските отношения. „Родопите и Лудогорието за всички турски дипломати завинаги ще останат като специални места в сърцата и душите им", заяви Джебеджи и пожела приятелството между Турция и България да се развива във всяка сфера на живота.
Депутатът Мустафа Ахмед пожела да има мир по света, а семейството на ДПС винаги да е пълно с берекет.
Председателят на Висшия мюсюлмански съвет Шабанали Ахмед заяви, че Рамазан Байрам е празник, който обединява хората, и ги кара да са по-близки до Всевишния.
На срещата бе отслужена дуа (молитва) за здраве, берекет и добри пожелания от районния мюфтия Бейхан Мехмед.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1ob1Nup
via IFTTT
Греков: Само в Кърджалийско има умрели животни от Син език
Единствено в Кърджалийско до момента има умрели животни от Син език. Същевременно продължават да се извършват дезинфекции в областите Кърджали, Хасково и Шумен, обяви земеделският министър в оставка Димитър Греков. По думите му още преди две седмици са взети всички необходими мерки за овладяване на разпространението на болестта по преживните животни. 400 000 лева пък са отпуснати от бюджета на ведомството.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/XdOWlU
via IFTTT
Апаш сви резачка и кабел от фургон край Карамфил
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1nH3ggE
via IFTTT
вторник, 29 юли 2014 г.
Арестуваха 26-годишен във „Възрожденци“ с канабис в джобовете
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1tlOz5Z
via IFTTT
понеделник, 28 юли 2014 г.
Бандит открадна яке от тийнейджър във „Възрожденци”
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1uy7UlS
via IFTTT
неделя, 27 юли 2014 г.
събота, 26 юли 2014 г.
петък, 25 юли 2014 г.
Вицепремиерът Бобева: Тръба ще има! А има ли газ, в Кърджалийско ще дойдат повече инвеститори
„При срещите си не видях нито един човек, който иска да спре този проект. Интересуват се от гаранции, от компенсации, и други подробности по това, но никой не бе против газифицирането“, заяви вицепремиерът в оставка Даниела Бобева, която проведе срещи в Кърджали и Момчилград. Тя разговаря както с кметове и експерти, така и с 36-мата собственици на имоти подали възражения във връзка със съгласуването на окончателния Подробен устройствен план – парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура за изграждане на „Междусистемна газова връзка Гърция – България”.
Тя изтъкна по-късно пред журналисти в Кърджали и ползата от реализирането на газовата връзка, която преминава през територията на трите общини в региона – Кирково, Момчилград и Кърджали – въпрос, който често и бил задаван от собственици на земи. „Ползата от този проект е обща, факт е, че тръба ще има. Ще има алтернативен газ. А от тук колкото повече газ, повече конкуренция и падане на цените. О друга страна какво пита един чуждестранен инвеститор, когато дойде в региона. Пита дали има тук работници, има ли газ. А има ли газ, имаш повече бизнес. Не само Кърджали, но и съседните общини ще имат полза от газопровода. Защото те ще имат шанс за пряко газифициране на бизнеса”, коментира Бобева.
Собствениците на имоти, които са против трасето да минава през тях трябва да знаят, че всеки един отделен казус ще бъде разглеждан от експертна комисия.
Собствениците бяха информирани, че дори и трасето на газовата връзка да минава през имота им, те могат да отглеждат селскостопанска продукция, стига тя да не е дълбококоренова, например овощни дръвчета. Друг е въпросът, когато се касае за строителство и реализиране на инвестиционни намерения, свързани с бизнес интереси. Законът не позволява да бъде нарушавана сервитутната линия, тоест това са 78 метра отстояние от тръбата на газовата връзка.
От страна на експерт на строителното министерство бе коментиран и въпроса свързан с възможности за изместване на трасето на газовата връзка, така че то да не засяга даден имот. Стана ясно, че една подобна промяна на този етап би оскъпила целия проект и не би могла да стане без разрешението на възложителя.
В този случай не трябва и да се спекулира с темата инвестиционни интереси, а да се гледа реално и да се преценя общото решение, за да не влизат в противоречие двата интереса -този на малките инвеститори и този на големия инфраструктурен проект „Междусистемна газова връзка Гърция - България“, бе категорична Бобева.
Що се касае до нарушаването на пътната инфраструктура в община Кърджали, от проектантския екип съобщиха, че планът на проекта вече е съгласуван в Агенция „Пътна инфраструктура” и той е без възражения.
Вицепремиерът в оставка заяви, че експертните екипи ще работят в най-кратки срокове и очакват съгласуването на окончателния Подробен устройствен план – парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура за изграждане на „Междусистемна газова връзка Гърция – България” да стане както в община Кърджали, така и в общините Момчилград и Кирково, за да не бъдат пропуснати сроковете.
Вицепремиерът в оставка Даниела Бобева посети Момчилград относно съгласуването на подробните устройствени планове и обезщетенията на собствениците на земи, засегнати от трасето на междусистемната газова връзка Гърция-България. Придружена от представители на Българския енергиен холдинг /БЕХ/, МРРБ и Националния експертен съвет по устройство на територията и проектантите на проекта, тя проведе работна среща с участието на кмета на община Момчилград Акиф Акиф, общински съветници и кметове на заинтересованите от проекта населени места.
Земите на собствениците, попадащи в трасето на газовата връзка на територията на общината не са най-скъпо продаваните у нас, но поради спецификата на района, са безценни за всеки един собственик, каза кметът Акиф Акиф. Той изрази надежда, че проектът ще се случи, като оценителната комисия осигури справедливо обезщетение за собствениците.
Акиф Акиф поиска още сключването на меморандум за възстановяване на общинската пътна мрежа при нарушаването й по време на изграждане на газовата връзка. Той получи уверението на проектантите, че при нарушаване на вододайни зони, чешми, дренажи, ще бъдат възстановени от строителите.
„Финансовите компенсации ще се случат на два етапа. На първия етап те касаят сервитутното право, а на втория – самото изграждане на газопровода. Ще има равно третиране за всички”, заяви Даниела Бобева, подкрепена от експертите, присъстващи на срещата. Тя настоя за спешно одобряване на подробните устройствени планове за газовата връзка. „Подробният устройствен план спешно трябва да бъде одобрен, защото при противен случай навлизаме в рискова ситуация по отношение на 45 милиона, които ще оскъпят целия проект”, заяви вицепремиерът в оставка Даниела Бобева.
След края на срещата кметът Акиф Акиф подари картина на вицепремиера в оставка, нарисувана от местната художничка Юммюгюл Сали. Той отправи специална покана към Бобева за предстоящата Международна среща на момчилградчани, която ще се проведе на 2 август.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1AgviEZ
via IFTTT
"В и К": Филтрите са почистени, но водата в Кърджали и Момчилград все още не е годна за пиене
Водата във водопроводната мрежа на Кърджали, Момчилград и 35 села от региона продължава да бъде негодна за пиене и готвене към 15.00 часа на 25 юли, съобщиха от ръководството на „В и К“.
Очаква се до два дни мътността да намалее до допустимите норми и отново да бъде годна за консумация. Към момента препоръчваме гражданите да продължат да използват водата само за битови нужди, заяви управителят на водното дружество инж. Кера Василева.
Както вече 24rodopi.com писа, вследствие на проливните дъждове на 23 юли работата на пречиствателна станция „Енчец“ беше затруднена, поради това, че мътността на водата от язовир „Боровица“, водоснабдяващ региона, беше многократно завишена.
През тази нощ пречиствателната станция за питейни води заработи отново, след като филтрите й бяха почистени. Поради необичайно високите нива на мътност съоръженията все още не могат да пречистват водата до необходимото качество.
24rodopi.com
Очаква се до два дни мътността да намалее до допустимите норми и отново да бъде годна за консумация. Към момента препоръчваме гражданите да продължат да използват водата само за битови нужди, заяви управителят на водното дружество инж. Кера Василева.
Както вече 24rodopi.com писа, вследствие на проливните дъждове на 23 юли работата на пречиствателна станция „Енчец“ беше затруднена, поради това, че мътността на водата от язовир „Боровица“, водоснабдяващ региона, беше многократно завишена.
През тази нощ пречиствателната станция за питейни води заработи отново, след като филтрите й бяха почистени. Поради необичайно високите нива на мътност съоръженията все още не могат да пречистват водата до необходимото качество.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1mMzthx
via IFTTT
ВиК: Хлорираме водата от събота, в понеделник-годна за пиене
Питейната вода от яз. „Боровица", използвана от жителите на Кърджали, Момчилград и още 35 населени места няма да бъде годна за пиене до понеделник, съобщи директорът на „ВиК' ООД Кърджали инж. Кера Василева. Водата все още не се е избистрила и не е достигнала допустимите стойности по Наредба 9 за качество за питейно-битови цели.
Днес пречиствателната станция отново работи и се очаква до края на деня или най-късно утре водата да се избистри и да започне хлориране.
За третирането на водата с препарати, потребителите на питейната вода от яз."Боровица" ще бъдат уведомени по надлежния ред, допълниха от ВиК-дружеството.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1pQNeim
via IFTTT
Обезщетенията за земите на газопровода-на два етапа, все още няма формирана цена
Независимо от формата на собственост на земята, през която ще мине газопроводът между Гърция и България, тя ще бъде обезщетена по един и същи начин за всички собственици. Това ще се случи на един по-късен етап, когато се сформира оценителна комисия, но не по рано от одобрението на подробните устройствени планове.
Това стана ясно на среща днес в Кърджали между вицепремиера в оставка Даниела Бобева и контактната група от общински съветници и кмета на общината инж. Хасан Азис.
Съгласуването на подробните устройствени планове и обезщетенията на собствениците на земи, засегнати от трасето на междусистемната газова връзка Гърция-България бе причина за посещението на Бобева. Тя пристигна рано тази сутрин с представители на Българския енергиен холдинг /БЕХ/, МРР, Националния експертен съвет по устройство на територията и проектантите на проекта.
В началото на срещата инж. Азис отново изрази подкрепата на всички свои колеги за реализирането на проекта. Основен акцент той постави върху въпроса с обезщетенията на собствениците на земи, попадащи по трасето на газовата връзка, в това число и на земите от общинския поземлен фонд. В подкрепа на собствениците притеснения изразиха председателят на Общинския съвет Раиф Мустафа и председателят на групата съветници от ГЕРБ Илия Илиев. Какво се случва с хората, които не са подали възражения или са собственици на земи, но живеят в чужбина, попитаха те.
„На този етап никой не може да се ангажира с конкретна цена, газопроводът преминава през 9 общини и всички те трябва да дадат своето одобрение чрез решения на общинските съвети. Финансовите компенсации ще се случат на два етапа. На първия етап те касаят сервитутното право, а на втория – самото изграждане на газопровода. Ще има равно третиране за всички", заяви Даниела Бобева, подкрепена от експертите, присъстващи на срещата. Тя настоя за спешно одобряване на подробните устройствени планове за газовата връзка. „Иначе влизаме в рискова ситуация по отношение на 45 милиона, които ако се загубят, ще бъде оскъпен целия проект", подчерта вицепремиерът в оставка.
По време на срещата от страна на кмета инж. Хасан Азис бе изразено притеснението за нарушаването на пътната инфраструктура при строително-монтажните работи на газовата връзка и начина на възстановяването й.
Според експерта в МРР Огнян Николов няма как да не бъдат възстановени пътните отсечки, пресечени от тръбата на газовата връзка. В този случай част от контрола е в ръцете на общините, които винаги имат думата, защото една тяхна жалба може да спре целия строеж, коментира още Николов.
Вицепремиерът в оставка Даниела Бобева се ангажира в понеделник да бъдат изпратени писмени отговори на всички поставени въпроси в рамките на срещата с представителите на местната власт.
След края на срещата Бобева отпътува за срещи в по същата тема в общините Момчилград и Кирково. Очаква се отново да се върне в Кърджали в 14.30, за да поздрави участниците в срещата на Националното сдружение на общините в България.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1pQNcHn
via IFTTT
Бронз за Мария на Европейското, 15-годишното момиче влезе в боксовата история на Кърджали!
Мария Павлова направи най-доброто класиране на състезател по бокс от кърджалийски клуб на голям турнир. 15-годишната боксьорка от „Арда" спечели бронзов медал на Европейското първенство в Италия. Късно вчера нашето момиче излезе на ринга срещу състезателка от Турция при 80-килограмовите. Мария се би отлично, но липсата на опит си каза думата и след последния рунд съдиите отсъдиха в полза на туркинята. Това бе първа надпревара от подобен мащаб за кърджалийката.
„Благодарим на кмета на Кърджали и на спонсорите „Пневматика Феникс" и „Пневматика Серта", които ни подкрепиха, за да може Мария да замине и в крайна сметка да донесе медал за града и за страната ни", заяви за 24rodopi мениджърът на „Арда Бокс" Стоян Узунов.
Припомняме, че 15-годишното момиче хвана „последния влак" за турнира поради липса на средства, а треньорът на Мария в „Арда" Стоян Узунов дори заложи семейни бижута, за да може да покрие част от разноските.
Най-добрите 20 състезатели на „Арда Бокс" заминават на едноседмичен лагер в Равда през август, където ще започнат подготовката за новия сезон от календара на Боксовата федерация, допълни мениджърът на спортния клуб Стоян Узунов. Така без почивка момчетата и момичетата на клуба продължават към следващите изпитания на ринга.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1jYShPW
via IFTTT
21-годишен ограби жена на пасарелката
21-годишен е задържан след грабеж в Кърджали, съобщиха от полицията. Мъжът нападнал 51-годишна в района на пасарелката и успял да й отнеме златен синджир. Крадецът е вкаран за 24 часа зад решетките, срещу него е започнато досъдебно производство.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/UxdZhS
via IFTTT
Среднощен състезател паркира „Опел” в канавка
Лек автомобил „Опел" се озова в канавка след като 41-годишен „залепил" крака си на газта. Произшествието е станало около 3 часа сутринта в петък на пътя между селата Пчеларово и Черноочене. Причина за инцидента е несъобразена скорост, съобщиха от полицията. Няма пострадали, нанесени са само материални щети.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1rC3l6n
via IFTTT
четвъртък, 24 юли 2014 г.
Шефът на златотърсачите: Българският Клондайк е край Кърджали
Кърджалиецът Кирил Стаменов е златотърсач с 35-годишен стаж. Създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали, метеорити. Оттогава датират хобитата му история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред които Георги Китов. И до днес любим автор му е Джек Лондон, описал приключенията си като златотърсач в прочути творби като “Златният каньон и “Жажда за живот”. Близо 20 години Стаменов работи в Кремиковци. Направил нова карта на находищата със самородно злато, която актуализира постоянно. Поддържа специализирани сайтове, редактор е в тематични списания. Пловдив е предпочитано място за семинари и събори на асоциацията, тук вероятно ще бъде и постоянната и база.
Златната тръпка държи от години нашенския Индиана Джоунс. Тя обаче за Кирил Стаменов не е мания за забогатяване, а откривателство, начин да се пречистиш сред природата. Златотърсач милионер няма, но е неописуемо вълнение да откриеш златинка, да не говорим за къс злато. Виждал е младежи от асоциацията да се радват като деца, когато съберат първото си шишенце с жълти прашинки.
Самородно злато се намира по нашите земи от древността, сега обаче традицията преживява ренесанс заради скока в цената му и бума в търсенето му по света и у нас. Затова българските последователи на Джек Лондон се множат - професионалисти, начинаещи, романтици, амбицирани да успеят, напук на безпаричието и безработицата. А страната ни си е истинско Елдорадо - американски спътници са установили, че златото под Пирин и Родопите е за над 1 трилион долара. Неслучайно само за година асоциацията е набъбнала със 700-800 души, дамите са вече над 50.
Средна гора, районът около Пловдив, Източните Родопи около Ивайловград и Кърджали - това е българският Клондайк, според нашенския златотърсач номер 1. Златоносните места около Пловдив са много, описани и изброени са в специалната карта, която Кирил актуализира постоянно. Според една теория в Пловдив е имало голяма монетарница още по времето на траките.
Богат на злато е и районът на Първомай, където златоносни са десните притоци на Марица, минаващи през Православен, квартал Дебър, Бодрово. Река Чая и притоците й в Асеновградско са златоносни. Златни жили има в района на Долнослав и Горнослав, където преди години е намерен самороден къс от 24 грама.
В Чирпанско също има много златни находища. Там е известната Златна нива, буквално преорана от търсачи на съкровища. Реките в Средногорието, особено в целия Панагюрски район, крият много злато, обяснява Кирил. Златоносни са районите около панагюрските села Баня, Лесичово, Росен, Елшица, Попинци, село Оборище около връх Златарев рът. Според теорията на Кирил преди хилядолетия Средна гора е била по-висока от Стара планина, която се издига много по-късно при размествания на земните плочи. Затова в Средна гора почти навсякъде има тракийски светилища с антични рудници около тях. Там траките са промивали злато. Упорити търсачи намират късчета и днес.
Наскоро младо семейство от Панагюрище купило метален детектор и потърсило съвет от него къде да започнат търсенето. Новаците пробвали по един от притоците на Луда Яна и късметът им проработил - явно от дъждовете имало много нови наноси - намерили 88 грама, промили го с драга - не можели да повярват на късмета.
Младеж от София пък намерил в Средна гора късове злато с кварц - единият от 30 грама, другият над 58 грама. Истинска красота, възхищава се Кирил. И обяснява, че кварцът в златото е много по-скъп от него. У нас все още няма аукциони, но в чужбина такива късове се продават доста скъпо.
Най-големия си златен къс - 13-грамова самородка, Кирил е открил преди година по деретата на село Стремци край Кърджали. Докато колегите му работели около улейче, тръгнал по цепките край реката. На едно място детекторът писнал и открил златото. След дни намерил на същото място още два по-малки къса - от 7 и 4 грама.
Родопчани живеят върху тонове злато, в реките и деренцата из планината също лежат тонове благороден метал, смята Кирил. Учени вече доказаха, че погребалната маска на Агамемнон е правена със злато, добито в древните рудници на хълма Ада тепе край Крумовград, наричано Златния остров. Там е била най-старата златна мина в Европа.
Често му се обаждат, че намерили злато, а то се оказва пирит, наричан злато на глупците - във водата изглежда като злато, но изсъхне ли, потъмнява. А и е много по-твърд от златото. Наличието на пирит, железен оксид, камъни, оцветени в ръждиво, гранат, хематит, са показатели, че мястото е златоносно. Но видиш ли веднъж златинка, не можеш вече да я объркаш с пирит.
Кирил е убеден, че има още много неоткрити златни съкровища - на могъщия цар Ситалк, на племена като трибалите. Няма как да е иначе, щом като най-голямата златна мина в цяла Европа, която е била в Трансилвания, при управлението на цар Крум е била известно време в границите на България. Тогава всичкото злато оттам е било вкарвано у нас.
При туристически обиколки Кирил се е натъквал на търсачи на хайдушко злато - особено в Централен Балкан - около Карлово и Калофер.
Самият Кирил е виждал преди двайсетина години уникална метална червена книга с надпис “Поп Мартин”. Била подарена на бивш участник в Балканската война от спасена от него вдовица. Книгата била уникат - съдържала описания на съкровища из цяла България с карти. По карти се търси трудно, тъй като дори за година местността се променя много, обяснява Кирил.
Търсенето крие и рискове - преди години иманяри влезли в пещери в Тетевенския Балкан с агрегати. Задушили се от газовете и спасителите вадили мъртви тела. А има и много иманяри, които изобщо не са открити, разказва Кирил. За него търсенето си остава хоби и тръпка, златото не го е заразило с лакомия. Мечтата му е повече български съкровища да излязат наяве - това е мисията на асоциацията.
Ентусиасти
Много хора си мислят, че като вземат легенчето и отидат на реката, ще изкарат милиарди. Такива тръгнали с голямата лъжица бързо се отказват. За 35 г. Кирил не е срещал златотърсач милионер. Кандидат златотърсачът първо трябва да почете, да се образова. Стартовата сума е около 100 лв. - за легенче за пресяване, улей, с който да се събират златните късчета.
Заблудените
Пиритът е златото на глупците, във водата няма разлика, но изсъхне ли, потъмнява. При 10-15 златинки в две кофи си струва да продължиш. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и 7 пъти по-тежко от всички останали вещества в речното корито.
Режимът
През 2001 г. е направена поправка в Закона за подземните богатства, която позволява златодобив чрез ръчно промиване руслата на реките. Не е позволено да копаеш, да сечеш дървета. Който иска да вади пари, взема реки на концесия, наема багери, тежко оборудване и дълбае. Много строг е режимът в зоните със специален статут - природните резервати, Натура 2000. В Централен Балкан нямаш право дори да откъснеш цвете, глобите са страшни.
Хенриета Георгиева, Марица
from rodopi24X7 http://ift.tt/1pJxjlV
via IFTTT
сряда, 23 юли 2014 г.
Бисер Николов запозна с проблема "Маказа" премиера Орешарски, разширението на пункта остава за... по-следващото правителство
Областният управител на Кърджали Бисер Николов е провел няколко срещи в Министерския съвет за належащото разширяване на граничния пункт „Маказа“, съобщиха за 24rodopi.com от пресцентъра на правителството. Премиерът Пламен Орешарски и строителният министър Десислава Терзиева са запознати с проблема, но заради предстоящата оставка на кабинета процедурите ще бъдат проведени от… по-следващото правителството. Служебният кабинет няма да се занимава със задръстванията на „Маказа“ и да реши колко пари да отпусне за трансформирането на пункта от „ГКПП с локално значение“ до ГКПП с възможности да посрещне голям международен трафик от автомобили и туристи.
Както първи 24rodopi.com писа, най-тежкият ден на граничния пункт беше
21 юни, когато на път за Гърция 40 000 румънци преминаха през Кърджали и „Маказа“. Бисер Николов прекъсна отпуската си заради напрежението на ГКПП-то.
В момента километричния опашки се образуват в събота и неделя.
По темата за „Маказа“ пише днес и столичният всекидневник „Преса“.
„Два часа и половина чакане, за да се премине границата. Блокирано движение в Кърджали, задръстени от коли бензиностанции. Гледката по иначе изключително живописния път за Гърция през прохода Маказа вече не се харесва на нито един шофьор. Само десет месеца след официалното откриване на новия граничен пункт медиите предупреждават: „Ако можете да минете отдругаде за Гърция, не използвайте Маказа.“ Оказа се, че българските политици и държавни чиновници не обичат да четат история. Защото ако бяха погледнали в годините назад, щяха да разберат, че са се опитвали с чаена лъжичка да изгребват каца са масло“, пише изданието.
Историята разказва, че още
от времето на Османската империя пътят през прохода Маказа (от турски - ножица) е най-прекият вход към Бяло море от централната част на България.
По него са минавали керваните за пристанищата на Солун, Кавала и Дедеагач, днес Александруполис. Стратегическото значение на прохода проличава още през Балканската война, когато с атака през Маказа българската армия завладява цяла Беломорска Тракия. По-късно частите на Вермахта също използват прохода и със светкавична операция поставят на колене гръцката армия. Тогава германски инженери започват проектирането и трасирането на нов скоростен път през Маказа, строи се и железопътна линия, но всичко приключва през септември 1944 година, когато Беломорска Тракия отново става част от Гърция, а през прохода се връщат българските полкове и колони от десетки хиляди бежанци. За пръв път за отварянето на Маказа се заговори чак през 1992 година, и то след като гръцката страна изяви желание да разкрие промишлено транспортно трасе за обща експлоатация на рудните залежи в района на гръцкото село Термес. Година по-късно правителството на Любен Беров вече разглеждаше трасето като част от трансевропейския транспортен коридор № 9, известен още и като „Север-Юг“. Още тогава стана ясно, че през прохода е най-пряката комуникация със Средиземно море за цял европейски регион с близо 200 милионно население - Финландия, прибалтийските държави, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Румъния. И България. И въпреки че мегапроектът предвиждаше строителството на трети мост над Дунав и тунел под Шипка, най-големият проблем си оставаше отпушването на „тапата“ при Маказа. Последвалите действия на няколко български правителства бяха за неговото разрешаване въпреки явното нежелание на Гърция да отвори достъпа до пристанищата си през Източните Родопи. През 1995 година външните министри на България и Гърция - Георги Пирински и Каролос Папуляс, подписаха споразумение за разкриването на три нови гранични пункта - Маказа - Нимфея, Еледже - Ехинос и Илинден - Ексохи. През 200З година България едностранно започна да изгражда пътя, като още тогава беше предвидено той да е само с две платна.
Летният сезон в Гърция беше открит в началото на юни тази година и задръстванията на Маказа започнаха. Девет от десет коли са с румънска регистрация по простата причина, че северните ни съседи видяха това, което българските чиновници в регионалното министерство не успяха.
Само за няколко месеца след откриването си на 9 септември 2013 година стана ясно, че пунктът е вторият по натовареност на българо-гръцката граница след Кулата.
На 28 юни Маказа записа рекорд - 58 хил. души и 13 600 леки коли, преминали за седем часа. През почивните дни, когато освен румънци към плажовете на Бяло море тръгват колони от Пловдив, Хасково и Кърджали, граничните полицаи обработват по 1500 автомобила на час. „Никой не е преценил, че пътят ще се окаже основен за страната“, коментира областният управител на Кърджали Бисер Николов. Сега възможностите са да действат едновременно по три българо-гръцки гранични екипа, но каквото и старание да полагат, те не са в състояние да обработят бързо всички преминаващи. Затова и през почивните дни опашките са 2-3 километра. През последния месец Николов на няколко пъти поставяше пред регионалното министерство въпроса за разширяване на пункта с още две платна. Процедурата вече е задвижена, изготвя се задание за подробен устройствен план (ПУП) и проект за разширението, което ще струва около 10 милиона лева. Но това ще отнеме месеци. И докато в регионалното министерство се чудят как да разрешат проблема, външните министри на България и Гърция водят дипломатическата схватка.
Проблемът е в различните интереси на двете страни. Сега през Маказа може да преминават леки автомобили, микробуси с до 9 места и камиони с тегло до 3,5 тона. Гърция иска проходът да бъде отворен и за пътнически автобуси, защото това ще доведе до бързо развитие на туризма в цялата ивица от Халкидики до устието на Марица. Интересът на България обаче е през Маказа да преминават и тежки камиони, защото бързият и лесен достъп до пристанищата на Бяло море ще оживи икономиката на Централна България и ще позволи привличането на нови инвестиции.
Сега гърците не пускат камионите, българите се опъват за автобусите, а официалният мотив е, че строителите не са си свършили работата. Гърция настоява за нуждите на митницата на Маказа да бъдат построени два кантара и навес - неща, които не са били предвидени в проекта за граничния пункт. Условието може да бъде изпълнено в рамките на една година и тогава, както сочат разчетите, близо 50 процента от тежките превози, които сега преминават през Кулата и ГКПП Капитан Петко войвода
при Свиленград, ще се насочат към Маказа.
Пунктът ще бъде най-натовареният по цялата граница с Гърция, но изградената инфраструктура няма да издържи. Още в края на миналата година гърците предупредиха: правете още две платна на пътя. Българските специалисти вече също са на мнение, че те са крайно необходими. Само че средства за строителството в държавния бюджет няма, няма и възможност да се кандидатства за европейско финансиране поне до края на 2020 година. Тук се включва и нуждата от спешно строителство на околовръстен път на Кърджали. „Европа ни каза да строим транспортен коридор, ние направихме туристическа алея“, коментират сега в Кърджали. Така заради липса на далновидност България загуби битката за Бяло море още преди да е започнала.
На снимките
В събота и неделя се чака до два часа
Кърджалийци играят хоро на връщане от плаж във Фанари, останалите са нервни
Както първи 24rodopi.com писа, най-тежкият ден на граничния пункт беше
21 юни, когато на път за Гърция 40 000 румънци преминаха през Кърджали и „Маказа“. Бисер Николов прекъсна отпуската си заради напрежението на ГКПП-то.
В момента километричния опашки се образуват в събота и неделя.
По темата за „Маказа“ пише днес и столичният всекидневник „Преса“.
„Два часа и половина чакане, за да се премине границата. Блокирано движение в Кърджали, задръстени от коли бензиностанции. Гледката по иначе изключително живописния път за Гърция през прохода Маказа вече не се харесва на нито един шофьор. Само десет месеца след официалното откриване на новия граничен пункт медиите предупреждават: „Ако можете да минете отдругаде за Гърция, не използвайте Маказа.“ Оказа се, че българските политици и държавни чиновници не обичат да четат история. Защото ако бяха погледнали в годините назад, щяха да разберат, че са се опитвали с чаена лъжичка да изгребват каца са масло“, пише изданието.
Историята разказва, че още
от времето на Османската империя пътят през прохода Маказа (от турски - ножица) е най-прекият вход към Бяло море от централната част на България.
По него са минавали керваните за пристанищата на Солун, Кавала и Дедеагач, днес Александруполис. Стратегическото значение на прохода проличава още през Балканската война, когато с атака през Маказа българската армия завладява цяла Беломорска Тракия. По-късно частите на Вермахта също използват прохода и със светкавична операция поставят на колене гръцката армия. Тогава германски инженери започват проектирането и трасирането на нов скоростен път през Маказа, строи се и железопътна линия, но всичко приключва през септември 1944 година, когато Беломорска Тракия отново става част от Гърция, а през прохода се връщат българските полкове и колони от десетки хиляди бежанци. За пръв път за отварянето на Маказа се заговори чак през 1992 година, и то след като гръцката страна изяви желание да разкрие промишлено транспортно трасе за обща експлоатация на рудните залежи в района на гръцкото село Термес. Година по-късно правителството на Любен Беров вече разглеждаше трасето като част от трансевропейския транспортен коридор № 9, известен още и като „Север-Юг“. Още тогава стана ясно, че през прохода е най-пряката комуникация със Средиземно море за цял европейски регион с близо 200 милионно население - Финландия, прибалтийските държави, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Румъния. И България. И въпреки че мегапроектът предвиждаше строителството на трети мост над Дунав и тунел под Шипка, най-големият проблем си оставаше отпушването на „тапата“ при Маказа. Последвалите действия на няколко български правителства бяха за неговото разрешаване въпреки явното нежелание на Гърция да отвори достъпа до пристанищата си през Източните Родопи. През 1995 година външните министри на България и Гърция - Георги Пирински и Каролос Папуляс, подписаха споразумение за разкриването на три нови гранични пункта - Маказа - Нимфея, Еледже - Ехинос и Илинден - Ексохи. През 200З година България едностранно започна да изгражда пътя, като още тогава беше предвидено той да е само с две платна.
Летният сезон в Гърция беше открит в началото на юни тази година и задръстванията на Маказа започнаха. Девет от десет коли са с румънска регистрация по простата причина, че северните ни съседи видяха това, което българските чиновници в регионалното министерство не успяха.
Само за няколко месеца след откриването си на 9 септември 2013 година стана ясно, че пунктът е вторият по натовареност на българо-гръцката граница след Кулата.
На 28 юни Маказа записа рекорд - 58 хил. души и 13 600 леки коли, преминали за седем часа. През почивните дни, когато освен румънци към плажовете на Бяло море тръгват колони от Пловдив, Хасково и Кърджали, граничните полицаи обработват по 1500 автомобила на час. „Никой не е преценил, че пътят ще се окаже основен за страната“, коментира областният управител на Кърджали Бисер Николов. Сега възможностите са да действат едновременно по три българо-гръцки гранични екипа, но каквото и старание да полагат, те не са в състояние да обработят бързо всички преминаващи. Затова и през почивните дни опашките са 2-3 километра. През последния месец Николов на няколко пъти поставяше пред регионалното министерство въпроса за разширяване на пункта с още две платна. Процедурата вече е задвижена, изготвя се задание за подробен устройствен план (ПУП) и проект за разширението, което ще струва около 10 милиона лева. Но това ще отнеме месеци. И докато в регионалното министерство се чудят как да разрешат проблема, външните министри на България и Гърция водят дипломатическата схватка.
Проблемът е в различните интереси на двете страни. Сега през Маказа може да преминават леки автомобили, микробуси с до 9 места и камиони с тегло до 3,5 тона. Гърция иска проходът да бъде отворен и за пътнически автобуси, защото това ще доведе до бързо развитие на туризма в цялата ивица от Халкидики до устието на Марица. Интересът на България обаче е през Маказа да преминават и тежки камиони, защото бързият и лесен достъп до пристанищата на Бяло море ще оживи икономиката на Централна България и ще позволи привличането на нови инвестиции.
Сега гърците не пускат камионите, българите се опъват за автобусите, а официалният мотив е, че строителите не са си свършили работата. Гърция настоява за нуждите на митницата на Маказа да бъдат построени два кантара и навес - неща, които не са били предвидени в проекта за граничния пункт. Условието може да бъде изпълнено в рамките на една година и тогава, както сочат разчетите, близо 50 процента от тежките превози, които сега преминават през Кулата и ГКПП Капитан Петко войвода
при Свиленград, ще се насочат към Маказа.
Пунктът ще бъде най-натовареният по цялата граница с Гърция, но изградената инфраструктура няма да издържи. Още в края на миналата година гърците предупредиха: правете още две платна на пътя. Българските специалисти вече също са на мнение, че те са крайно необходими. Само че средства за строителството в държавния бюджет няма, няма и възможност да се кандидатства за европейско финансиране поне до края на 2020 година. Тук се включва и нуждата от спешно строителство на околовръстен път на Кърджали. „Европа ни каза да строим транспортен коридор, ние направихме туристическа алея“, коментират сега в Кърджали. Така заради липса на далновидност България загуби битката за Бяло море още преди да е започнала.
На снимките
В събота и неделя се чака до два часа
Кърджалийци играят хоро на връщане от плаж във Фанари, останалите са нервни
from rodopi24X7 http://ift.tt/1tzdr7r
via IFTTT
Забързан с „Форд” блъсна 77-годишна пред „Лидъл”
Неправилно пресичаща 77-годишна жена е била блъсната пред магазин „Лидъл" в Кърджали, съобщиха от полицията. Произшествието е станало във вторник около 9,10 сутринта. Жената е ударена от лек автомобил „Форд", управляван с несъобразена скорост от 33-годишен водач. Пострадалата е настанена под наблюдение в болницата в Кърджали.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1z0DW97
via IFTTT
Дядо с „ВАЗ” излетя от пътя, настанен е в болница
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1o9SUGb
via IFTTT
Сухи треви подпалиха в Завоя
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1A4NKAq
via IFTTT
вторник, 22 юли 2014 г.
Проф. Ивайло Дичев: Паметникът на Левски в Кърджали – мемориална ширпотреба или комплексарщина?
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Климент Охридски“. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-7, работи в сферата на естетиката, политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Изследователските му интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството.
В какво превръщаме Левски
Няма съмнение, че става дума за най-важния деец на българското възраждане, чието дело трябва да се почита. Това пред скоба. И тъкмо за това, но нека се вгледаме в култа на Левски, който започва да приема застрашителни размери. Да се замислим дали в този култ няма вече нещо контра-продуктивно, нещо, което почва да намирисва на пародия.
Какво искаме от Левски?
Последно чествахме 177-мата годишнина от рождението на героя. Някаква кръгла годишнина ли беше? Не, просто всяка година - гибел, рождение, гибел - рождение. Цветя, типови речи, понякога заря-проверка, тържествен историк разказва светли неща по телевизията.
Политиците изсмукват по малко легитимност от Левски - един го ползва като предтеча на евроинтеграцията, друг - за да натрие носа на конкуриращите етноси, трети - да призове да протестираме срещу властта. И някакви угрижени журналисти, които се щурат да търсят нещо “интересно“ по темата, като добре знаят, че нищо интересно не бива да се казва в един ритуал.
Резултатът, както при всяко свръхпроизводство: девалвация.
Най-забележителният момент в тази само-нарастваща ритуалистика, която вече никаква сила не може да спре, това е мултипликацията на паметници. Какво научихме при гореспоменатата годишнина - ами този път община Русе е решила да направи паметник на Апостола. Честно да си кажа, много ми е любопитно как възниква такова решение. Взема думата някой съветник от патриотична формация и се възмущава “Само ние нямаме паметник на Левски!“. А и без това са останали едни пари, а имаме и скулптор, местно момче, което ще го направи... Не знам, ще се радвам, ако ми пишете, ако знаете.
Над сто паметника
Във всеки случай резултатът е удивителен. Преди пет години имаше една инициатива за преброяване на паметниците на Левски: докараха ги до над сто. Не знам друга страна, където по подобен начин да е обсипан с мрамор и бронз някой национален герой.
В Италия миналия век са се подигравали за паметните знаци за битките на Гарибалди. Но мащабът е несравним. Жана д'Арк има десетина скулптури свързани с коронясването, изгарянето на клада, тази на Фремие в Париж. И това е 19-ти век, разбира се. Дори братска Македония, която ни води по производство на паметници на глава от населението, далеч е произвела толкова Александровци или Гоцеделчевци.
Паметникът е свързан с място, със събитие: той не се прави просто за да запълни празно пространство. Безспорно трябва да има монумент на лобното мястото на нашия революционер, че трябва да има музей в родния му град. Но оттук нататък - още колко? По каква логика?
Историята, делото, идеите явно нямат много общо с монументално-проектните намерения - става дума за едно равномерно покриване на територията с бетон: в списъка се редят с. Сестримо, Каварна, Несебър, Силистра, Кърджали...
Много от тези места пазят легендата за това, че са били посещавани от организатора на революционна мрежа, но всяка стъпка не може да се увековечава. А без да съм историк мога да ви кажа, че при бесарабските българи или в Молдова например Левски не е ходил. В последна сметка паметникът на Левски е лишен от културния си смисъл, той просто бележи територията с най-неутралния възможно знак - нещо като българско флагче, което забождат тук или там на картата.
Нали помните и комплексарската идея да се вдигне стометров паметник до Свиленград, който да хвърля сянка на турска територия? Би трябвало да е малко обидно това за почитателите на революционера, но явно не, поне не виждам възмутени патриоти. Обратно, радват се, че все повече стават паметниците на Апостола; може би дори се надяват да влезем в книгата на Гинес.
Апостола в Брюксел?
Просто тази страна трудно поражда консенсусни персонажи, а светецът революционер е така асептизиран от ритуала, че може да се ползва за всичко. Вземете последната инициатива: Апостола в Брюксел. Кой, кой - ами пак същия.
Представете си, че някой с повече чувство за история беше предложил там да се изобрази Раковски - самороден дипломат, обикалял балканските столици в търсене на съюзници за българската кауза. По-интересно, по-ново, пък и може би ще ни накара да се вгледаме в историята от друг ъгъл. Само че някой веднага щеше да писне: има един най-велик, как така ще слагаме други? И за да няма проблеми, културната администрация ще заложи на сигурното: сто и не-знам-кой-си поред монумент на Левски.
Дори не обсъждам естетиката на тази мемориална ширпотреба; нито пък съвършената неадекватност днес на подобни монументи, типични за Европа от преди век и повече. Просто ви предлагам да потърсим сравнения. Аз виждам аналози в Рим, когато мраморни образа на императора се разнася по всички краища на империята, за да съобщят кой е на власт. Виждам нещо такова в Съветска Русия, където местните власти заявяват идеологическа вярност към режима мултиплицирайки Ленин; в Турската република правят същото с Ататюрк, чиято позлатена статуя я има във всяка паланка.
Това правим с Левски? Тъжно и срамно.
Проф. Ивайло Дичев,
Уебкафе Бг
В какво превръщаме Левски
Няма съмнение, че става дума за най-важния деец на българското възраждане, чието дело трябва да се почита. Това пред скоба. И тъкмо за това, но нека се вгледаме в култа на Левски, който започва да приема застрашителни размери. Да се замислим дали в този култ няма вече нещо контра-продуктивно, нещо, което почва да намирисва на пародия.
Какво искаме от Левски?
Последно чествахме 177-мата годишнина от рождението на героя. Някаква кръгла годишнина ли беше? Не, просто всяка година - гибел, рождение, гибел - рождение. Цветя, типови речи, понякога заря-проверка, тържествен историк разказва светли неща по телевизията.
Политиците изсмукват по малко легитимност от Левски - един го ползва като предтеча на евроинтеграцията, друг - за да натрие носа на конкуриращите етноси, трети - да призове да протестираме срещу властта. И някакви угрижени журналисти, които се щурат да търсят нещо “интересно“ по темата, като добре знаят, че нищо интересно не бива да се казва в един ритуал.
Резултатът, както при всяко свръхпроизводство: девалвация.
Най-забележителният момент в тази само-нарастваща ритуалистика, която вече никаква сила не може да спре, това е мултипликацията на паметници. Какво научихме при гореспоменатата годишнина - ами този път община Русе е решила да направи паметник на Апостола. Честно да си кажа, много ми е любопитно как възниква такова решение. Взема думата някой съветник от патриотична формация и се възмущава “Само ние нямаме паметник на Левски!“. А и без това са останали едни пари, а имаме и скулптор, местно момче, което ще го направи... Не знам, ще се радвам, ако ми пишете, ако знаете.
Над сто паметника
Във всеки случай резултатът е удивителен. Преди пет години имаше една инициатива за преброяване на паметниците на Левски: докараха ги до над сто. Не знам друга страна, където по подобен начин да е обсипан с мрамор и бронз някой национален герой.
В Италия миналия век са се подигравали за паметните знаци за битките на Гарибалди. Но мащабът е несравним. Жана д'Арк има десетина скулптури свързани с коронясването, изгарянето на клада, тази на Фремие в Париж. И това е 19-ти век, разбира се. Дори братска Македония, която ни води по производство на паметници на глава от населението, далеч е произвела толкова Александровци или Гоцеделчевци.
Паметникът е свързан с място, със събитие: той не се прави просто за да запълни празно пространство. Безспорно трябва да има монумент на лобното мястото на нашия революционер, че трябва да има музей в родния му град. Но оттук нататък - още колко? По каква логика?
Историята, делото, идеите явно нямат много общо с монументално-проектните намерения - става дума за едно равномерно покриване на територията с бетон: в списъка се редят с. Сестримо, Каварна, Несебър, Силистра, Кърджали...
Много от тези места пазят легендата за това, че са били посещавани от организатора на революционна мрежа, но всяка стъпка не може да се увековечава. А без да съм историк мога да ви кажа, че при бесарабските българи или в Молдова например Левски не е ходил. В последна сметка паметникът на Левски е лишен от културния си смисъл, той просто бележи територията с най-неутралния възможно знак - нещо като българско флагче, което забождат тук или там на картата.
Нали помните и комплексарската идея да се вдигне стометров паметник до Свиленград, който да хвърля сянка на турска територия? Би трябвало да е малко обидно това за почитателите на революционера, но явно не, поне не виждам възмутени патриоти. Обратно, радват се, че все повече стават паметниците на Апостола; може би дори се надяват да влезем в книгата на Гинес.
Апостола в Брюксел?
Просто тази страна трудно поражда консенсусни персонажи, а светецът революционер е така асептизиран от ритуала, че може да се ползва за всичко. Вземете последната инициатива: Апостола в Брюксел. Кой, кой - ами пак същия.
Представете си, че някой с повече чувство за история беше предложил там да се изобрази Раковски - самороден дипломат, обикалял балканските столици в търсене на съюзници за българската кауза. По-интересно, по-ново, пък и може би ще ни накара да се вгледаме в историята от друг ъгъл. Само че някой веднага щеше да писне: има един най-велик, как така ще слагаме други? И за да няма проблеми, културната администрация ще заложи на сигурното: сто и не-знам-кой-си поред монумент на Левски.
Дори не обсъждам естетиката на тази мемориална ширпотреба; нито пък съвършената неадекватност днес на подобни монументи, типични за Европа от преди век и повече. Просто ви предлагам да потърсим сравнения. Аз виждам аналози в Рим, когато мраморни образа на императора се разнася по всички краища на империята, за да съобщят кой е на власт. Виждам нещо такова в Съветска Русия, където местните власти заявяват идеологическа вярност към режима мултиплицирайки Ленин; в Турската република правят същото с Ататюрк, чиято позлатена статуя я има във всяка паланка.
Това правим с Левски? Тъжно и срамно.
Проф. Ивайло Дичев,
Уебкафе Бг
from rodopi24X7 http://ift.tt/1o6Fue5
via IFTTT
Класика в Кърджали: Пиян паркира по таван „баварец”, няма и драскотина
След няколко чашки 30-годишен водач обърна лекия си автомобил по таван в района на складовете в областния център, съобщиха от полицията.
Инцидентът е станал след полунощ срещу вторник. Несъобразена скорост и удар в бордюр са „съдействали" за произшествието. Водачът не е пострадал.
Алкохолната му проба отчела 1,22 промила. Срещу него е започнало незабавно производство.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1yUlFtY
via IFTTT
Кофти изпреварване и катастрофа на пътя за Маказа
49-годишен забързан шофьор направи катастрофа в близост до село Върбен, съобщиха от полицията. Инцидентът станал в понеделник около 14,45 часа. Водачът на автомобил „Фолксваген Транспортер" предприел маневра изпреварване, без да осигури необходимото разстояние с движещо се пред него превозно средство, вследствие на което последвал сблъсък. Няма пострадали при инцидента, нанесени са само материални щети. Не е констатирана употреба на алкохол.
24rodopi.com
На снимка: Участъкът край Върбен се очертава като най-критичен в отсечката Кърджали - Маказа. В края на юни тук имаше тежка катастрофа с двама ранени
from rodopi24X7 http://ift.tt/1yUlDSM
via IFTTT
Ел. табло на магазин горя в Горни Юруци
Електрическо табло на хранителен магазин насочи огнеборци към село Горни Юруци. Пожарът възникнал в понеделник сутринта, съобщиха от регионалния пресцентър на МВР. Няма нанесени материални загуби. Произшествието е ликвидирано от един екип на пожарната в Крумовград.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1wU4fKZ
via IFTTT
понеделник, 21 юли 2014 г.
Живеем в бетонова джунгла - помияри, крави и зверове
Сами си причинихме това
Жельо МИХОВ
Свистене на гуми, спирачки, клаксон, втори, кучешки лай и крясъци, отново клаксон и… „Еййй, къде вървиш с глутницата, бе, да те…!”, провиква се шофьор. Втори е протегнал ръка през прозореца на автомобила и ръкомаха, сменяйки различни конфигурации с пръстите. А каруцата с мургав водач бавно взема завоя на кръстовище. Превозното средство с животинска тяга е последвано от няколко кучета, които яростно водят словесен спор с други улични песове, наизлезли от храстите на парковата част на града, предизвиквайки мини задръстване. След малко всичко утихва защото същата глъчка преминава в друга част на булеварда.
Това е центърът на Кърджали около обед. Нормални звуци и гледки в пиковите часове на най-големия град в Източните Родопи. Минути по-късно на същото място преминават други две каруци, забързани към възможността за печалба на собствениците им. Следва отново кучешки лай и звук от резки спирачки от превозни средства с доста повече „впрегнати коне”. Броени метри от „кръстовището на каляските” полицейска патрулка е спряла до блок. Служителите на реда в нея наблюдават напрегнато кротката паша на няколко крави между блоковете. Извикани са по сигнал, но няма кого да глобят. Животните се чувстват като на поляна, сред баирите, въпреки че са принудени да се провират покрай детски катерушки докато си набавят необходимото количество храна. Собственик няма, няма и кой да понесе глобата, че е превърнал центъра на областен град в собствено пасище. Всъщност има субект, но той кротко лежи пиян на някоя друга полянка във „Възрожденци”. Никак дори не се притеснява за хайваните си. Те неведнъж са преминавали през моста над Арда и отново са се прибирали невредими. Пък и понастоящем патрулка бди над тях. Получавал е и десетки глоби, но какво от това? Той е социално слаб, безработен, а и „чужденец”. „Аз не съм като другите. Аз съм си чист италианец. Някакви цигани ми се обясняват, а аз съм италианец бе, брат ми, не ми говорете глупости!”, е редовният мохабет на същия кравар, чиито животни предизвикват едни от най-големите проблеми по улиците на Кърджали. „Бен не япим”, пък е обичайният му отговор когато го попитат за глобите за преживната му стока и заканата да ниже наказателните постановления на рогата на кравите и други места по собствената му физиология. Не е само той обаче, има и още каубои. Друг урбанизиран пастир дори се жалва пред политически партии, че едва ли не бил дискриминиран заради многобройните актове, които трупал в колекция заради животните си. А кому пречели те? Имало толкова зелени площи, които примамвали просто животните!?
„Слезнах от колата и настъпих кравешко лайно. Голямо и прясно. Така се пльокна под обувката ми, че оплеска другия ми крачол. Все едно си на село, само дето още не сме тръгнали с гумени ботуши”, коментира жител на „Възрожденци”. „Излизаш от входа на блока и срещу теб крава пасе в градинката с цветя, която жителите на блока са направили, за да оцветят поне малко сивият нюанс на панелките. Добре, че поне имат чанове по тях. Така се чуват отдалече защото като нищо някой може да налети на съвсем близка среща”, казва жена от централната част на квартала.
Бурканиада и димни SMS-и към всяка власт: Бре, мама ви, пак ще избутаме
Един бивш премиер бе призовал в кризата хората да се възползват от зелените площи между блоковете и да правят градинки, в които да отглеждат поне картофи. Този направо откри ключа за осветлението в кухнята. Нашенци открай време пренесоха селото в града. Що ли няма един списък на огнищата край жилищните кооперации? Поне до известна степен ще се добие представа за мащабите в производството на избени блага от родната домашна манифактура.
С благословията на природата всички градски огнища започват своята дейност още от пролетта та чак до късна есен. Правят се всякакви туршии, а димът е като индиански SMS за свършените заръки на всякаква порода политически лидери. Най-голям цирк е по време на производството на лютеница в градски условия. Завършекът на процедурата е трудно предвидим, като са възможни и жертви. Първо, понякога огнищата в радиус няколко блока не са достатъчни, което може да предизвика сериозни прения, второ-различните обязаности преди зимата винаги водят до конфронтация сред съседите. Да речем следният пример: мъж и жена са на последна фаза при приготвянето на лютеницата. Разбъркват с греблото сместа в огромната тава, а през това време комшия почиства тръбите на камината край контейнера в близост. Съответно вятърът свършва своето и се започва скандал:
- Къде чистиш, бе? Не виждаш ли, че бъркаме, всичките сажди паднаха в лютеницата!
- Аз чистя на контейнера, кой ви е карал да си правите огнище до него. Тук е за отпадъци, не завод за туршия.
- Съсипа ми всичко бе, децата какво ще ядат зимата? Да ти изгният дървата дано, комина да ти се запуши.
- Да не си жив да видиш…
Та трудно се разпределя междублоковото пространство дори когато препоръката е отправена от разни партии и техните водачи. Оцеляването е въпрос на битка и в доста по-малка степен на политика.
Същевременно един от отроците на „италианеца” (който никак не споделя бащините виждания за произхода си) продава млякото от най-криминалните крави в Източните Родопи само на няколко десетки метра от случващото се.
На всеки гражданин по един „най-добър приятел”
Нашенци обичат природата и затова са пренесли всички детски спомени от селото в града, барабар с домашните любимци. Което не е лошо, но когато премине границите на любвеобвилността нещата взимат застрашителни размери.
Десетки кучета и котки са намерили убежище край блоковете в квартал в Кърджали. Причините са няколко, но една е основна. Храната. Жители хвърлят остатъците от трапезите си направо през балконите, за да почувстват душевното задоволство от това да са в един ритъм със заобикалящата ги природа. Без да осъзнават, че така ръководят цяла хранителна верига, от последствията на която след това първи страдат.
Около шестдесетина кучета (а според някои жители много повече) бродят само в кърджалийския квартал „Възрожденци”. Котките са доста повече. Същевременно мазетата в квартала са пълни с плъхове. Е как? Всички са доволни. Кучета не закачат котки, последните не се морят с гризачите-храна има за всички. От балконите летят всички необходимости за оцеляването на животните. Милчо, Мърко, Сантра… така една жителка на квартала бе кръстила домашните си любимци. С тази разлика, че те не живеят у дома й, а под балкона. Около 15 котки и кучета се възползват от грижите на стопанката, а нощният лай и любовните терзания на хайваните явно галят единствено нейните уши, разказват хора от квартала. „Хранеше животните със сурови, дори кървави кокали. Никой не можеше да мине в района на нейната тераса. Няколко големи кучета скачаха с лай на всичко живо. Дори захапаха един комшия, който се закани да ги избие. Правихме й забележки, тя не разбира от дума. Животните са й по-любими от хората. Сътвори си собствена глутница, а дори децата не смееха да минат покрай блока. Идваха и кучета от други места, които водеха люти битки ежедневно с нейните любимци за хвърлената храна. Проблемът се реши така: жената замина за чужбина и животните се разбягаха по други краища на града”, разказват в махалата.
„Тук явно ни взимат за някакви индианци, които са навикнали да живеят по баирите с всякакви животни”, възмущава се друг кърджалиец. „Пълно е с кучета, котки, крави, а количеството им постоянно се увеличава. Онзи ден се прибирам от работа и виждам децата да си играят с две малки кучета, пълни с кърлежи. Разказаха ми, че мъж с кола дошъл и ги пуснал на паркинга пред блока. После разбирам, че същият е бил комшията ми. Има апартамент в блока, но го дава под наем. Домъкнал животните защото тук щели да се грижат за тях. Като е толкова загрижен за животните, защо не донесе някакво безпризорно прасе бе да му еб.. май… Чудим се защо имало толкова кучета, котки и т.н. Ние сме виновни. Тревите са пълни с кърлежи, носят се зарази, воят вечер е ужасен. Ама никой не ни е виновен”, казва мъжът.
Дори животните обаче не съсипват собствения си дом
„Всички читави хора май си набиха камшиците. Тук останаха само диваците. За да рушиш това, което те заобикаля, трябва здраво да мразиш себе си”, казва кърджалиец докато наблюдава разбитата маса под беседка в новия парк „Арпезос-Север”. Той още не е завършен, но местни диваци вече започнаха да го довършват. Бавно, но със сигурни темпове. Счупени пейки, обърнати кошове, надрани послания и автографи по масите-неразбраното изкуство на лумпения. Творящите оставиха посланията си през годините на всичко, което бе ново, което трябваше да служи на обществото, но не би. Нито една здрава автобусна спирка, нито един ламаринен кош, който да не е опитал поне един ритник, нито една ненашарена фасада, нито, нито, нито капка самоуважение, че всичко това е собственост на цялото общество, дори на властващия в собственото си величие местен господар на мизерията. Същият, чиято обществена значимост е когато претъркаля торбичката с домашния си боклук по тревата край блока. Така той протестира. Срещу шибаната си съдба да бъде роден в най-мръсната държава, да спи с най-продажната жена, да гледа най-грозния футбол, да стъпва в отпадъци, неуцелили кошовете, да се налага да наблюдава доволния от бурканите си със зимнина комшия, да дотроши почти счупената пейка край блока за дърва за ракия… Това е протестът на комплексирания дивак от планината, който с примера си дава воля на диващината на следващите след него. Това най-общо е досието на най-мрънкащите и оплакващи се хора тъдява.
И те ще хвърлят къшче хляб на уличния пес, ще псуват каруцаря, който им засече пътя с глутницата си помияри. На последния пък и през ум няма да му мине, че лайната на животното му няма кой да изчисти. В същото време патрулка лови крави, а чобанинът на пет мастики сънува, че пие грапа с Берлускони. И докато органите на реда са по сигнал, бъдещите участници в абсурдната картина разбиват поредната пейка в още недовършения парк на града.
Цикличността на идиотизма е влудяваща, тя е вследствие на взаимоизключващи се душевни характеристики. Едни диваци, които обожават животните и мразят себеподобните си. Бе нещо е сбъркано тука, а? И май нищо добро не ни чака занапред, ако просто, просто не станем малко по-различни…
Жельо МИХОВ
Свистене на гуми, спирачки, клаксон, втори, кучешки лай и крясъци, отново клаксон и… „Еййй, къде вървиш с глутницата, бе, да те…!”, провиква се шофьор. Втори е протегнал ръка през прозореца на автомобила и ръкомаха, сменяйки различни конфигурации с пръстите. А каруцата с мургав водач бавно взема завоя на кръстовище. Превозното средство с животинска тяга е последвано от няколко кучета, които яростно водят словесен спор с други улични песове, наизлезли от храстите на парковата част на града, предизвиквайки мини задръстване. След малко всичко утихва защото същата глъчка преминава в друга част на булеварда.
Това е центърът на Кърджали около обед. Нормални звуци и гледки в пиковите часове на най-големия град в Източните Родопи. Минути по-късно на същото място преминават други две каруци, забързани към възможността за печалба на собствениците им. Следва отново кучешки лай и звук от резки спирачки от превозни средства с доста повече „впрегнати коне”. Броени метри от „кръстовището на каляските” полицейска патрулка е спряла до блок. Служителите на реда в нея наблюдават напрегнато кротката паша на няколко крави между блоковете. Извикани са по сигнал, но няма кого да глобят. Животните се чувстват като на поляна, сред баирите, въпреки че са принудени да се провират покрай детски катерушки докато си набавят необходимото количество храна. Собственик няма, няма и кой да понесе глобата, че е превърнал центъра на областен град в собствено пасище. Всъщност има субект, но той кротко лежи пиян на някоя друга полянка във „Възрожденци”. Никак дори не се притеснява за хайваните си. Те неведнъж са преминавали през моста над Арда и отново са се прибирали невредими. Пък и понастоящем патрулка бди над тях. Получавал е и десетки глоби, но какво от това? Той е социално слаб, безработен, а и „чужденец”. „Аз не съм като другите. Аз съм си чист италианец. Някакви цигани ми се обясняват, а аз съм италианец бе, брат ми, не ми говорете глупости!”, е редовният мохабет на същия кравар, чиито животни предизвикват едни от най-големите проблеми по улиците на Кърджали. „Бен не япим”, пък е обичайният му отговор когато го попитат за глобите за преживната му стока и заканата да ниже наказателните постановления на рогата на кравите и други места по собствената му физиология. Не е само той обаче, има и още каубои. Друг урбанизиран пастир дори се жалва пред политически партии, че едва ли не бил дискриминиран заради многобройните актове, които трупал в колекция заради животните си. А кому пречели те? Имало толкова зелени площи, които примамвали просто животните!?
„Слезнах от колата и настъпих кравешко лайно. Голямо и прясно. Така се пльокна под обувката ми, че оплеска другия ми крачол. Все едно си на село, само дето още не сме тръгнали с гумени ботуши”, коментира жител на „Възрожденци”. „Излизаш от входа на блока и срещу теб крава пасе в градинката с цветя, която жителите на блока са направили, за да оцветят поне малко сивият нюанс на панелките. Добре, че поне имат чанове по тях. Така се чуват отдалече защото като нищо някой може да налети на съвсем близка среща”, казва жена от централната част на квартала.
Бурканиада и димни SMS-и към всяка власт: Бре, мама ви, пак ще избутаме
Един бивш премиер бе призовал в кризата хората да се възползват от зелените площи между блоковете и да правят градинки, в които да отглеждат поне картофи. Този направо откри ключа за осветлението в кухнята. Нашенци открай време пренесоха селото в града. Що ли няма един списък на огнищата край жилищните кооперации? Поне до известна степен ще се добие представа за мащабите в производството на избени блага от родната домашна манифактура.
С благословията на природата всички градски огнища започват своята дейност още от пролетта та чак до късна есен. Правят се всякакви туршии, а димът е като индиански SMS за свършените заръки на всякаква порода политически лидери. Най-голям цирк е по време на производството на лютеница в градски условия. Завършекът на процедурата е трудно предвидим, като са възможни и жертви. Първо, понякога огнищата в радиус няколко блока не са достатъчни, което може да предизвика сериозни прения, второ-различните обязаности преди зимата винаги водят до конфронтация сред съседите. Да речем следният пример: мъж и жена са на последна фаза при приготвянето на лютеницата. Разбъркват с греблото сместа в огромната тава, а през това време комшия почиства тръбите на камината край контейнера в близост. Съответно вятърът свършва своето и се започва скандал:
- Къде чистиш, бе? Не виждаш ли, че бъркаме, всичките сажди паднаха в лютеницата!
- Аз чистя на контейнера, кой ви е карал да си правите огнище до него. Тук е за отпадъци, не завод за туршия.
- Съсипа ми всичко бе, децата какво ще ядат зимата? Да ти изгният дървата дано, комина да ти се запуши.
- Да не си жив да видиш…
Та трудно се разпределя междублоковото пространство дори когато препоръката е отправена от разни партии и техните водачи. Оцеляването е въпрос на битка и в доста по-малка степен на политика.
Същевременно един от отроците на „италианеца” (който никак не споделя бащините виждания за произхода си) продава млякото от най-криминалните крави в Източните Родопи само на няколко десетки метра от случващото се.
На всеки гражданин по един „най-добър приятел”
Нашенци обичат природата и затова са пренесли всички детски спомени от селото в града, барабар с домашните любимци. Което не е лошо, но когато премине границите на любвеобвилността нещата взимат застрашителни размери.
Десетки кучета и котки са намерили убежище край блоковете в квартал в Кърджали. Причините са няколко, но една е основна. Храната. Жители хвърлят остатъците от трапезите си направо през балконите, за да почувстват душевното задоволство от това да са в един ритъм със заобикалящата ги природа. Без да осъзнават, че така ръководят цяла хранителна верига, от последствията на която след това първи страдат.
Около шестдесетина кучета (а според някои жители много повече) бродят само в кърджалийския квартал „Възрожденци”. Котките са доста повече. Същевременно мазетата в квартала са пълни с плъхове. Е как? Всички са доволни. Кучета не закачат котки, последните не се морят с гризачите-храна има за всички. От балконите летят всички необходимости за оцеляването на животните. Милчо, Мърко, Сантра… така една жителка на квартала бе кръстила домашните си любимци. С тази разлика, че те не живеят у дома й, а под балкона. Около 15 котки и кучета се възползват от грижите на стопанката, а нощният лай и любовните терзания на хайваните явно галят единствено нейните уши, разказват хора от квартала. „Хранеше животните със сурови, дори кървави кокали. Никой не можеше да мине в района на нейната тераса. Няколко големи кучета скачаха с лай на всичко живо. Дори захапаха един комшия, който се закани да ги избие. Правихме й забележки, тя не разбира от дума. Животните са й по-любими от хората. Сътвори си собствена глутница, а дори децата не смееха да минат покрай блока. Идваха и кучета от други места, които водеха люти битки ежедневно с нейните любимци за хвърлената храна. Проблемът се реши така: жената замина за чужбина и животните се разбягаха по други краища на града”, разказват в махалата.
„Тук явно ни взимат за някакви индианци, които са навикнали да живеят по баирите с всякакви животни”, възмущава се друг кърджалиец. „Пълно е с кучета, котки, крави, а количеството им постоянно се увеличава. Онзи ден се прибирам от работа и виждам децата да си играят с две малки кучета, пълни с кърлежи. Разказаха ми, че мъж с кола дошъл и ги пуснал на паркинга пред блока. После разбирам, че същият е бил комшията ми. Има апартамент в блока, но го дава под наем. Домъкнал животните защото тук щели да се грижат за тях. Като е толкова загрижен за животните, защо не донесе някакво безпризорно прасе бе да му еб.. май… Чудим се защо имало толкова кучета, котки и т.н. Ние сме виновни. Тревите са пълни с кърлежи, носят се зарази, воят вечер е ужасен. Ама никой не ни е виновен”, казва мъжът.
Дори животните обаче не съсипват собствения си дом
„Всички читави хора май си набиха камшиците. Тук останаха само диваците. За да рушиш това, което те заобикаля, трябва здраво да мразиш себе си”, казва кърджалиец докато наблюдава разбитата маса под беседка в новия парк „Арпезос-Север”. Той още не е завършен, но местни диваци вече започнаха да го довършват. Бавно, но със сигурни темпове. Счупени пейки, обърнати кошове, надрани послания и автографи по масите-неразбраното изкуство на лумпения. Творящите оставиха посланията си през годините на всичко, което бе ново, което трябваше да служи на обществото, но не би. Нито една здрава автобусна спирка, нито един ламаринен кош, който да не е опитал поне един ритник, нито една ненашарена фасада, нито, нито, нито капка самоуважение, че всичко това е собственост на цялото общество, дори на властващия в собственото си величие местен господар на мизерията. Същият, чиято обществена значимост е когато претъркаля торбичката с домашния си боклук по тревата край блока. Така той протестира. Срещу шибаната си съдба да бъде роден в най-мръсната държава, да спи с най-продажната жена, да гледа най-грозния футбол, да стъпва в отпадъци, неуцелили кошовете, да се налага да наблюдава доволния от бурканите си със зимнина комшия, да дотроши почти счупената пейка край блока за дърва за ракия… Това е протестът на комплексирания дивак от планината, който с примера си дава воля на диващината на следващите след него. Това най-общо е досието на най-мрънкащите и оплакващи се хора тъдява.
И те ще хвърлят къшче хляб на уличния пес, ще псуват каруцаря, който им засече пътя с глутницата си помияри. На последния пък и през ум няма да му мине, че лайната на животното му няма кой да изчисти. В същото време патрулка лови крави, а чобанинът на пет мастики сънува, че пие грапа с Берлускони. И докато органите на реда са по сигнал, бъдещите участници в абсурдната картина разбиват поредната пейка в още недовършения парк на града.
Цикличността на идиотизма е влудяваща, тя е вследствие на взаимоизключващи се душевни характеристики. Едни диваци, които обожават животните и мразят себеподобните си. Бе нещо е сбъркано тука, а? И май нищо добро не ни чака занапред, ако просто, просто не станем малко по-различни…
from rodopi24X7 http://ift.tt/1kO4KRo
via IFTTT
неделя, 20 юли 2014 г.
Без изненади: 1. Лютви Местан; 1. Цвета Караянчева; 3. Милко Багдасаров
Люта битка започна в ДПС в Източните Родопи за номинациите за листата на движението с кандидатите за депутати. Партията се надява на 5 октомври да спечели 4 от 5-те мандата в Кърджалийско, като ще разчита на изселниците, които ще дойдат за Курбан Байрама, за недостигащите гласове за половин мандат.
„Въпреки битката на лагерите и провежданите вече тайни срещи, всички общински структури ще издигнат лидера на ДПС Лютви Местан отново за водач на кърджалийската листа“, поясниха за 24rodopi.com членове на ОбС на ДПС в Кърджали.
Цвета Караянчева е абсолютен фаворит за водач на листата на ГЕРБ, ще подадем нейното име на ръководството, посочиха местните гербери.
И Милко Багдасаров ще води листата на Коалиция за България в Кърджали, категорични са от БСП в града край Арда. Очаква се втори в листата да бъде областният управител Бисер Николов. Традиционно левите щели да предложат и Стефан Данаилов за водач от Кърджали.
Друга политическа формация няма никакъв шанс да спечели мандат за Народното събрание в Кърджалийски многомандатен район.
24rodopi.com
На снимката: За електората в Източните Родопи все още водещите теми са сюрпризите на времето, гурбетчиите и плажовете в Гърция, но политиците се надяват през септември всички да носочат вниманието си към Избори,2014. Снимката на дъгата е направена в събота от читател на 24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/UjwupG
via IFTTT
С много секс и страст родопчанка "написа" сценарий за сапунка: 7 години живя с двама мъже и... ги обяви за бащи на детето си
Сага, достойна за сюжет на латиносериал, сътвори в Кърджали млада жена. Тя постави себе си в центъра на дългогодишен любовен триъгълник, а за да „скрепи” още по-здраво ъглите му, родопчанката използва и появилото се на бял свят дете, родено след интимна връзка с двама мъже едновременно, разкриха за 24rodopi.com запознати със любовната сага адвокати. Имената на тримата се пазят в редакцията. Час след като 24rodopi.com пусна анонс за материала, един от мъжете се обърна към редакционния екип с молба: "Много ниско паднахме, но моля спестете ни имената. Животът продължава, дано и тримата сме си взели поука".
Всичко започнало преди около 7 години. П.И. срещнала в Университета по хранителни технологии в Пловдив Л.Г. Двамата студенти се залюбили. Връзката им обаче била белязана от множество раздели и събирания. Премногото си любов обаче младата дама делила и с друг мъж, с който се срещала паралелно. Тройната идилия продължила с години.
След университета П.И. заживяла с Л.Г. в квартирата му в Кърджали. Във връзката обаче отново дейно участие имал и другият й партньор-С.М.
„Започнах работа като охранител. Те се виждаха почти през ден и то преди всичко през нощта, когато аз бях нощна смяна. Случвало се е дори да ги заварвам рано сутринта в квартирата”, разказва Л.Г. Новият опит за съвместно съжителство продължил около два месеца. След поредната им раздяла обаче един ден телефонът му иззвънял, а на отсрещната страна била П. Тя му съобщила, че е бременна. „Останах изненадан. Нямахме намерение да имаме деца. Считахме връзката си за мимолетна и необвързваща. Винаги сме взимали предпазни мерки когато правехме секс. Тя предпочиташе да живее със С. Считаше го за голямата си любов”, казва Л. Още тогава той имал съмнение, че не е баща на детето. В същото време П. скрила от него, че е бременна в края на третия месец. Той й предложил да отидат на преглед в болницата, но там тя сама влязла в лекарския кабинет, и след като излязла му съобщила, че е късно за аборт. На предложението да споделят проблема с нейните родители, тя отказала категорично, като започнала да го обвинява, че „обърква живота й, че е безотговорен и виновен за това й положение”. Със същата настоятелност тя го убедила да не казва на никого за състоянието й, защото смятала да… даде детето за осиновяване.
Така П. останала в Кърджали, а бъдещият татко се прибрал в родното си село.
Тя отново го потърсила когато детето се родило. След като се консултирали със социалния работник се оказало, че за да остави бебето за осиновяване, П. трябвало да уведоми своите родители, което не желаела да направи. „Тогава отново последваха обвиненията, че аз съм виновен за нейното положение, поради което следва да поема отговорността”, разказва Л. Така той попълнил заявлението за припознаване на детето пред длъжностното лице. Въз основа на това заявление бил записан в акта за раждане като баща на момиченцето. Близо 6 месеца след раждането на детето той съобщил на своите близки за този факт, които обаче не повярвали, че той е бащата и настоявали да се извърши частна ДНК-експертиза. В същото време Л. разбрал, че подобна процедура вече са направили П. и С., като експертизата доказала, че именно голямата й любов С. е бащата на детето. Въпреки това, посоченият вече веднъж по телефона като татко на бебето, поискал също да се увери. Направеният ДНК-анализ посочил, че единственото което има общо с детето са своите имена, които му е дал. В същото време П. заживяла на семейни начала с другия участник в тройната любовна идилия. Те започнали да отглеждат рожбата си в дома на родителите на С.
Така сагата стига до съда в Кърджали.
„Фактът, че в момента на раждането на детето, който определено е бил един емоционален момент за ищеца Л. Г., у когото вече е била създадена погрешната представа, че е баща, П.И. съзнателно е продължила да поддържа измамата чрез отправените към ищеца обвинения, че той е объркал живота й, че е безотговорен и виновен за това й положение. Тази именно измама е обусловила порока във волята на припознаващия Г. да признае за свое детето. В случая припозналият детето ищец Г., е действал със съзнанието, че майката е заченала от него, като тази негова измамна увереност е формирана от действията именно на ответницата И. Всъщност, вероятно обстоятелството, че в периода, в който И. е установила факта на своята бременност, тя вече се е била разделила с М. - мъжът, с когото е поддържала интимни отношения в периода на зачеването и с когото е заживяла на съпружески начала, както и обстоятелството, че въпреки, че и на него е съобщила за бременността си, за разлика от ищеца Г., който я е завел на лекар, свидетелят М. просто се е дезинтересирал от новината, и разбира се, обяснимото в такъв момент безпокойство, са мотивирали ответницата да поддържа у Г. измамната представа, за да поеме той отговорността за детето й. Определено в производството е налице преднамереност в действията на ответницата, защото същата е съзнавала, че не е заченала от ищеца и въпреки това е целяла извършване на припознаването, и се с съгласила с извършването на това припознаване.
Казано в заключение, предявеният като главен в производството иск с правно основание следва да бъде уважен. Следва препис от влязлото в сила решение да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Кърджали за отбелязване на настъпилите промени - отразяване на промяната в произхода на детето и заличаването на Л. Х. Г. като баща на детето, както и за извършване промяна в имената на детето, съобразно изискванията на същия закон”, решиха окръжните магистрати в Кърджали, които поне засега поставиха край на сагата.
24rodopi.com
from rodopi24X7 http://ift.tt/1yKkkWp
via IFTTT
Абонамент за:
Публикации (Atom)