iftttblog: януари 2016

Жельо МИХОВ
„Няма кътче в региона, което да не е претършувано. Много хора, страшно много търсачи на злато и монети има в Родопите. Едни пробват по реките с улеи и легени, други обикалят с металотърсачи по баири и пещери. Няма местност, по която да няма дупки от копане. И те не са от обработване на наследствена земя”.

Думите са на запален златотърсач от Източните Родопи. 34-годишният мъж не пропуска ден при хубаво време, за да се наслади на хобито си. Нарича „златната треска” именно така. „Излетите” обикновено са с приятели, също споделящи тези интереси.

„Сезонът е без значение. Стига да няма сняг, а чувството е несравнимо. Някои обичат да ходят за риба, други на лов, трети бракониерстват, ние предпочитаме да търсим злато. Сливаш се с природата, обзема те спокойствие, няма началници над главата. А когато откриеш 15-20 златинки в реката, ти става едно мило…”, споделя мъжът. В колекцията вече има златни късчета, златинки, гранат. Златото, което вадят е самородно, каратите му са около 23. Трудно обаче се намира пазар за него. „Златари искат сертификат от лаборатории, парите които дават, също не са много. В Германия един грам върви по 120 евро и няма толкова изисквания като тук. А проверката може да се направи много лесно във всяко ателие”, разкрива кърджалиецът.

Експедиция с оборудване за 70 лева

Тръгваме заедно по малка река, виеща се в посока към село, само на няколко километра от Кърджали. Тежки камиони преминават по малкия мост наблизо, а вибрациите карат краката да се разтреперват. Погледите се насочват към изронените дупки с арматура. Бетонен стълб е паднал напреки върху коритото на реката. Дъното е каменисто, големи камъни са „израсли” от водата. Тя следва пътя към селото, криволичи и търси спасение в язовира. Тихо, спокойно, облаци се въсят над баирите, а слънчевите лъчи едва успяват да погалят паднала върба малко над брега на реката. Вятърът рони пръст от щръкналите й корени…
Чудно място. Една обикновена отбивка към реалността на Източните Родопи. Десен завой към село в планината, чиято надежда е била в нивите, а сега е в прокопсията на младите зад граница. Тъжната картинка на всички избягали, дръзновени от онази Европа, която ги „кани” с по-добрите възможности и бъдещето. Очукан път, треперещ изронен мост, буренясало корито на река. Не става нито за плаж през лятото, за риболов още по-малко, не предизвиква възхита дори и за израсналите в региона. Просто едно място за любов между облаците, вятъра, водата, камънаците, дивите треви, спомените, недочаканата среща с надеждата…
Златотърсачът вади от раница и поставя на земята метални улеи. От червената платнена мешка вади две легенчета, лопатка, лупа. Цопва с ботушите във водата и наглася „ламаринките” по посока на течението. Загреба пръст покрай руслото на реката и започва с усърдието на художник да ръси с отработено, бавно движение на ръката крайречен пясък върху металния улей. Забързаната вода отмива материала от малката лопатка. Бавно и полека. След около тридесет минути вече има две жълти песъчинки. Самородно злато от около 22-23 карата.
„Хвърлихме две лопати пясък и чакахме съвсем малко. Сдобихме се със златинки. Въпреки успеха, това не значи, че сме попаднали на находище. Нищо работа, във всяка българска река има злато”, категоричен е кърджалиецът. На въоръжение при него са два легена, лопатки, магнит, драга… Всичко струва около 60-70 лева, особено, ако улеите са домашно производство. Легени със специални стъпала се внасят от Щатите. „Миньорският мъх” се вкарва от Турция. Той се поставя под решетката на улея за водата, за да улавя златинките. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и 7 пъти по-тежко от всички останали вещества в речното корито-няма начин да избяга.
Ако при пробата в легена остават няколко вида цвят, това означава, че има магнетит, пирит, галенит, гранати, ръждив кварц, тоест първата предпоставка за златоносен участък.

Всяка река в Кърджалйско е златоносна

„Има злато навсякъде. Във всяка река. Най-вече около златоносните мини. Край Седефче, Звездел, Бял извор, Джебелско, Ада тепе. Край Крумовград обаче е в дълбочина, затова се и подхожда със съвсем различни способи”, твърди Кирил Стаменов. Той е председател на Българската асоциация на търсачите на злато и метеорити. В нея членуват и около 60 души само от града край Арда. Софиянецът живее в Кърджали, а от 35 години „златната треска” му е хоби.
По думите му, благородният метал не се открива само с промиването на речен материал. Сред успехите на Стаменов е 13-грамов самороден къс, открит в цепка на скала с детектор. Късметът го е споходил в Кърджалийско.

Британци и французи си устройват „златни къмпинги”

Истински „златни къмпинги” си устройват в Родопите, както чужденци, така и софиянци, споделя 34-годишният кърджалиец. „Срещали сме столичани, по един месец обикалят на палатки в търсене на злато и монети. Ходят до града да се снабдяват само с провизии. Местни жители на ивайловградско село ни казаха, че всяка година идват англичани и французи и обикалят със същата цел региона. Тръпката им е голяма. Някои използват от най-хубавите металотърсачи. До метър дълбочина сигнализират за благороден метал, с тях няма шанс да се копае за ръждясали гвоздеи и капачки. Имам познати, които са намирали доста големи късове самородно злато. Общо взето малко останаха хората, които продължават да вярват в легенди и митове за заровени съкровища на разни хайдути и богаташи, но все още се намират. Много се чете в интернет, набелязват се местности и се тръгва. Карта няма, каквото покаже апаратът. Никой не споделя къде е ходил точно, какво е открил и колко. Факт е обаче, че има хора, които са успявали да постигнат и по-сериозни удари. Милионери няма, но все пак…”, разказва златотърсачът.

В пещерата може да се попадне на самороден къс, но и на… мечка

„Не е само златото. Човек попада на интересни камъни, някои дори събират корени с цел да ги лакират и правят от тях сувенири с причудливи форми за дома. Човек може да попадне на всичко. Приятел се натъкна на няколко грама златен къс в пещера. Беше преди около месец. Продължил напред докато не чул ръмжене в тъмнината. Дори не посмял да освети с фенера мечката, изстрелял се като олимпийски атлет и само успял да подвикне на партньора си да бяга след него. Има емоции големи. Всичко може да се открие в планината. Празно няма след излет. Дори и само прекрасно прекараното време на скара пред огъня с бира в ръка сред дивите форми на Родопите. А ако има и няколко златинки, още по-добре…”, оценява хобито си златотърсачът.
24rodopi.com

На снимките:
Златинки, открити след излет на малка река край Кърджали
Гранат и късчета злато

Тайната надница на миньора-в търсене на кристали за 3 бона на парче

В Мадан се намира уникалната „Кристална зала”. В нея има десетки експонати на по няколко хиляди години. В която и кръчма в миньорския град да разпита човек как да се сдобие с кристал, веднага ще се намерят продавачи, а цените варират от 20 до 3000 лева. „Тайният” надник на миньорите всъщност не е тайна за никого. Близо половин век работници в мините са вадили кристали, а някои от тях са правили и цяло състояние от тях.
„Преди 30 години баща ми ми подари уникален кристал със зелен оттенък. Пазихме го като очите си, докато в най-тежката зима на прехода, тази на 1997 г., свършихме парите. Предложихме тук-там семейната ценност и се оказа, че нейната цена е 3000 лв. сегашни пари. Веднага го продадохме и карахме с парите цяла година”, спомня си Стайко, който е навъртял в „Горубсо” 15 години. Мъжът посочва, че тогава е продал и единият от двата си апартамента за сумата от 5000 лв.
Кристали има в почти всяка къща, като някои се предават като ценно имане от поколение на поколение. Въпреки, че нямат стойност, както златото и диамантите, формата, цветовете и наличието на определени химически елементи в тях ги правят много скъпи за притежателите им.

from rodopi24X7 http://ift.tt/1QN3jq1
via IFTTT

неделя, 31 януари 2016 г.

събота, 30 януари 2016 г.

петък, 29 януари 2016 г.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

сряда, 27 януари 2016 г.

неделя, 31 януари 2016 г.

събота, 30 януари 2016 г.

петък, 29 януари 2016 г.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

сряда, 27 януари 2016 г.