Илия Гърков-от мините в малкия град, през иновациите №1 в света до…
Жельо МИХОВ
„Време е да повярваме, че единствената формула за успех в България в дългосрочен план е „Печеля-Печелиш".
Това са думи на инж. д-р Илия Гърков-изпълнителният директор на „Дънди прешъс металс Крумовград". Миньорът, тръгнал по пътя на развитието, достигнал до поста вицепрезидент на канадската компания, чиято инвестиционна цел към момента е разработването на златния рудник на Ада тепе край Крумовград. 47-годишният мъж от Златица си е поставил задача да възроди рудодобива в най-древното златно находище в Европа. Пътят е дълъг, криволичещ като сокаците, скрити в зеленината на Ада тепе. Но води към познание и успех на в една от най-тежките професии.
Планът за добив на ценния метал се променяше във времето, спрямо опасенията и изискванията на жителите на родопската община. „Ние се съобразихме с притесненията на хората и заменихме предвидения добив на злато чрез извличане с цианиди и преминахме към вариант - производство на златно-сребърен концентрат без използване на опасни химикали. Това производство ще става по класическа технология", заяви Гърков пред студенти от филиала на Минно-геоложкия университет в Кърджали.
От Златица, под земята, към следващата ера в рудодобива
Илия Гърков има богат опит. Роден в Златица, той завършва висшето си образование в МГУ „Св. Иван Рилски" като минен инженер. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Подземен добив на полезни изкопаеми". Цялата му професионална кариера е свързана с рудодобива, основно с рудник „Челопеч", където изкачва цялата йерархична стълбица. Пътят му е от подземен началник-смяна до оперативен мениджър на рудника. Под земята той гради професионалния си опит. От няколко години Гърков е вицепрезидент „Рудодобив" на „Дънди прешъс металс". Последното му предизвикателство е свързано с работата му в Армения като Генерален Директор на дъщерното дружество на ДПМ в град Капан.
А следващото предизвикателство идва от Крумовград
„Не спирайте! Не се отказвайте! Дерзайте!", пък е съветът му към всички, тръгнали по нелекия път на съвършенството в професионален план. Гърков обаче нито за миг не забравя, че е миньор, че съдбата му е свързана с подземните богатства, но въпреки това е здраво стъпил на земята. Споделя, че най-истинските хора са именно тези, които са свързани с родния си край и поминъка, който той им осигурява. „Правителството готви програма, чрез която образованието и бизнесът да са тясно свързани. Нашата компания прави това от години. От 2012 година вече и в Крумовград ние обучаваме нашите бъдещи кадри. Опитът ни в цял свят е показал, че когато се наемат на работа местни хора, те гледат по много по-отговорен начин на дейността си", категоричен е Гърков.
Първите 12 крумовградчани вече започнаха работа в златоносните мини, но не на Ада тепе, а в Челопеч. Това е част от тяхната подготовка и те ще бъдат прехвърлени на разработвания рудник над Крумовград, когато бъде даден старт на добива, потвърждават мениджърските виждания на Гърков.
Идеи, иновации и работа за стотици
През септември или октомври се очаква да започне строителството на минния обект, което включва изграждането на необходимата инфраструктура. В него ще бъдат наети на работа 300 души, 230 работници пък ще работят при реалната експлоатация на рудника.
Инвестицията на канадската компания в региона е в размер на 185 164 млн. долара. „Използваме изцяло иновативни съоръжения. Този рудник ще е уникален за Европа. Подобни има само в Швеция, Австралия и Канада. Ние се съобразихме със страховете на хората и преминахме към вариант без цианиране. Ще произвеждаме златно-сребърния концентрат по класическа технология", заяви наскоро пред препълнената зала със студенти във филиала на Минно-геоложкия университет в Кърджали Гърков. По думите му, когато са започнали сондажите в района, никой не е очаквал Ада тепе да се окаже най-икономически изгодната зона за добиване на злато. Само на Ада тепе са сондирани 52 000 метра (колкото е разстоянието от Крумовград до Кърджали) . „Много често, особено преди избори, политическото говорене вмъква темата за златото, медта и техните цени. Искам да обясня, че сондаж само на един метър дълбочина струва на инвеститора около 150 долара. Цялата технология по проучването е едно много скъпо струващо мероприятие, при което няма гаранция за успех. В нея няма нищо общо с готовите кюлчета злато. Нищо не става толкова лесно, колкото се опитват да го обрисуват хора, които си нямат почти никаква представа от рудодобив", категоричен е Гърков.
Родопите са богатство, примерът на специалиста ще увлече младите и те ще останат
Опитът му е огромен. „Той е сбъдната мечта на всеки минен инженер. Много може да се научи от такъв човек. Направи ми впечатление, че той не застава на типичното академично ниво, говори разбираемо, дори няколко пъти попита докъде сме с материала, за да не ни насилва и е по-подробен в обясненията. Визитната му картичка пък говори достатъчно", коментираха студенти след срещата си в Кърджали с инж. Гърков. Убедени са, че регионът може само да спечели от подобни инвестиции и капацитети като него.
Той самият пък вече е половин родопчанин. Професията си започва в Златоград, а след години съдбата отново го свързва с планината на Орфей, но този път в Източните й склонове и с новото предизвикателство-Крумовград. Харесва хората тук. „Родопчани са дружелюбни, работливи, откровени хора. Затова и винаги сме се отнасяли с разбиране относно техните страхове. Всички техни забележки относно бъдещия ни работен процес бяха изпълнени. Планът за работа бе прекроен още преди да е стартирало дори реалното строителство. Средствата, хвърлени допълнително, не бяха от толкова съществено значение, отколкото успокоението на хората. Все пак те ще работят на обекта, те ще изхранват семействата си, земята е тяхна и от първостепенно значение бе да се съобразим с техните желания", казва Гърков.
Добивът на Ада тепе ще бъде 850 000 тона годишно, а производството на златно-сребърен концентрат до 10 000 тона за година. На две смени ще се работи в рудника без събота и неделя. В непрекъснат 24 часов режим ще работи обогатителната фабрика, сочат разчетите.
Около година до година и половина ще отнеме строителството на обекта, ключително почистването и подготовката на терена. В тях ще бъдат ангажирани 300 работници. Предвижда се експлоатацията на рудника да продължи 9 години, като ще даде директно прехрана на 230 служители.
Два начина за работа-отговорен и безотговорен. Изборът е ясен-първият
Три години пък ще отнеме закриването и рекултивацията на обекта, в което ще бъдат ангажирани 50 работници. Дългосрочните цели при рекултивацията са осигуряване на физическа, химическа и биологична стабилност на засегнатите терени. През миналата година компанията получи признание от Европейския съюз за отлична работа в „Натура 2000", в която зона попада и Ада тепе. Около 400 костенурки са били преместени от района, а изградената 6,5-километрова стена предпазва защитения вид. Най-големият съпътстващ проект на компанията обаче е било археологическото проучване на района, като средствата за него са били в размер на 3 млн. долара. В продължение на три години Ада тепе е бил и най-големият в страната археологически проект. В момента в София е направена експозиция на разкритите артефакти, които доказват, че там е бил един от най-старите рудници в Европа. При проучванията са били открити 17 тона керамика, които са складирани и предстоят да бъдат обработени и изложени.
„В световен план има два начина за рудодобив-отговорен и безотговорен. Ние сме заложили изцяло на първия", категоричен е инж. Илия Гърков.
Ада тепе-зелените склонове със златната надежда
За местните алтъните са в гурбета, поне засега
„Как се стига до махалите под Ада тепе?", питаме шофьор, излизащ из черен път край Крумовград, който бе така любезен да спре на отбивката. Сочи назад и показва, че идва именно от там. Къщите са разхвърляни навсякъде под златния хълм близо до града на Крум.
„Има една къща ей в онази посока", сочи с ръка някъде в неизвестното. „, Ето, онзи орех в далечината, виждате ли го?", пита и ръката му се насочва към другия край. „Там също има махала. Какво точно търсите? Сами няма да се оправите, ако тръгнете. Трябва ви водач, задължително", казва мъжът и отново пита: „За какво сте тръгнали? Почти няма кого да откриете там. Малко хора живеят, потомците на други отдавна са в чужбина. Пътят е лош. Трудно ще се оправите", повтаря той и потегля бавно с колата си. Въпреки това, тръгваме и ние. Бавно и полека. Чакълът пука под гумите, сокакът е тесен и се извива като дълга змия надолу. Няма видимост и не се знае какво ще изскочи зад завоя. Над нас се шири Ада тепе. Виждат се къщи, изглеждат близо, но са сякаш захвърлени през нивите на някой мъничък баир, а пътят се вие хем близо, хем недостъпно далеч от тях. Вляво и дясно има малки тютюневи ниви, заградени с разкривени колове, които ръждясала бодлива тел все още успява да ги удържи. Слънцето прежуря, а от никъде не се чува и звук. След километър няколко фитки прошумоляват в започналата да жълтее трева край пътя. Първият признак на живот. Продължаваме нататък и след известно време виждаме къщи от двете ни страни. Стари, запуснати, някои видимо изоставени. Не ни залая и едно куче. Спряхме колата и продължихме пеш. След около стотина метра срещу ни се появи прегърбен силует. Възрастна женица крачи едва, подпряла цялата си снага на дървен бастун. Приближи ни бавно и като се изравнихме ни погледна. Поздравихме и попитахме къде се намираме. „Бен билмем", отвърна жената и морният й поглед отново се взря напред и тя продължи по пътя си. Тъкмо мислехме, че вече се изчерпаха всички социални контакти, които човек може да направи там, когато вратата на съседната къща се отвори, а в рамките й застанаха възрастна жена и младо момиче. Поздравихме ги, а те кимнаха. Попитахме дали по пътя нататък има още разхвърляни по баирите къщи. Момичето се усмихна и погледна жената. „Не разбирам, тя също, не от тук", каза пенсионерката и продължи тихо да говори на девойката.
В този момент от близкия завой се чу звук от двигател. След секунда от него се появи автомобил. Двете млади момчета в колата ни обясниха, че се намираме в една от махалите - Овчари. „Тук живеят десетина семейства, целогодишно", разясниха ни. Попитахме за кафене, където да се разхладим. Оказа се, че такова няма. Най-близката кръчма била в съседното село Звънарка. Поинтересувахме се и какво е да живеят под тонове злато. Засмяха се. За тях алтъните били зад граница, не тук. Попитахме и дали някой търси да купи тук имот. Казаха, че не са чували за желаещи.
Продължихме малко по-надолу и след следващия завой видяхме автобусна спирка. Скорошен цивилизационен отпечатък върху нея бе оставен единствено от агитационните плакати от предходни избори. Чакалнята сякаш бе най-самотното място в цялото населено място. Спирката, край която едва ли скоро е минавал автобус…
Това е действителността под Ада тепе. Хълмът, под който е надеждата на цял един град за по-висок стандарт и бъдеще, в което въпросителните за утрешния ден не се превръщат в мрачни, премълчани истини.
В Източните Родопи се добива злато от древността
Златодобивът е бил поминък на населението от Източните Родопи от дълбока древност. Открития рудник на Ада тепе край Крумовград показва, че тук жълтият метал се е извличал от ХVІ в.пр.Хр. Рударите са го експлоатирали до І в.пр.Хр. Златото е стигало дори до великолепната цивилизация на Микена. Това констатира българо-немска археологическа експедиция, която направи спасителни разкопки на връх Ада тепе.
Мащабното пручване на Ада тепе стана със съдействието на „Дънди Прешъс Металс Крумовград".
Проучванията тук датират от 1992 г., когато археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов откриват древно тракийско светилище и правят археологически сондаж. През 2001 г. д-р Георги Нехризов проучва изцяло светилището, което е на върха на Ада тепе. Открита е ценна керамика от края на бронзовата и началото на желязната епоха.
През 2008 г. започват разкопки по склоновете в рамките на българо-немския проект „Желязо и злато - по следите на металургията в Древна Тракия". Ръководители са доц.д-р Христо Попов и Албрехт Йокенхьофлер. Резултатите от разкопките са показвани на международни форуми и предизвикват небивал интерес.
За 2011 г. това е най-големия археологически проект в България.
Ада тепе е доказателство, че някои рударски общества са започнали добив на злато от коренни скали хилядолетия преди това да се върши от речните седименти.
Жельо МИХОВ
„Време е да повярваме, че единствената формула за успех в България в дългосрочен план е „Печеля-Печелиш".
Това са думи на инж. д-р Илия Гърков-изпълнителният директор на „Дънди прешъс металс Крумовград". Миньорът, тръгнал по пътя на развитието, достигнал до поста вицепрезидент на канадската компания, чиято инвестиционна цел към момента е разработването на златния рудник на Ада тепе край Крумовград. 47-годишният мъж от Златица си е поставил задача да възроди рудодобива в най-древното златно находище в Европа. Пътят е дълъг, криволичещ като сокаците, скрити в зеленината на Ада тепе. Но води към познание и успех на в една от най-тежките професии.
Планът за добив на ценния метал се променяше във времето, спрямо опасенията и изискванията на жителите на родопската община. „Ние се съобразихме с притесненията на хората и заменихме предвидения добив на злато чрез извличане с цианиди и преминахме към вариант - производство на златно-сребърен концентрат без използване на опасни химикали. Това производство ще става по класическа технология", заяви Гърков пред студенти от филиала на Минно-геоложкия университет в Кърджали.
От Златица, под земята, към следващата ера в рудодобива
Илия Гърков има богат опит. Роден в Златица, той завършва висшето си образование в МГУ „Св. Иван Рилски" като минен инженер. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Подземен добив на полезни изкопаеми". Цялата му професионална кариера е свързана с рудодобива, основно с рудник „Челопеч", където изкачва цялата йерархична стълбица. Пътят му е от подземен началник-смяна до оперативен мениджър на рудника. Под земята той гради професионалния си опит. От няколко години Гърков е вицепрезидент „Рудодобив" на „Дънди прешъс металс". Последното му предизвикателство е свързано с работата му в Армения като Генерален Директор на дъщерното дружество на ДПМ в град Капан.
А следващото предизвикателство идва от Крумовград
„Не спирайте! Не се отказвайте! Дерзайте!", пък е съветът му към всички, тръгнали по нелекия път на съвършенството в професионален план. Гърков обаче нито за миг не забравя, че е миньор, че съдбата му е свързана с подземните богатства, но въпреки това е здраво стъпил на земята. Споделя, че най-истинските хора са именно тези, които са свързани с родния си край и поминъка, който той им осигурява. „Правителството готви програма, чрез която образованието и бизнесът да са тясно свързани. Нашата компания прави това от години. От 2012 година вече и в Крумовград ние обучаваме нашите бъдещи кадри. Опитът ни в цял свят е показал, че когато се наемат на работа местни хора, те гледат по много по-отговорен начин на дейността си", категоричен е Гърков.
Първите 12 крумовградчани вече започнаха работа в златоносните мини, но не на Ада тепе, а в Челопеч. Това е част от тяхната подготовка и те ще бъдат прехвърлени на разработвания рудник над Крумовград, когато бъде даден старт на добива, потвърждават мениджърските виждания на Гърков.
Идеи, иновации и работа за стотици
През септември или октомври се очаква да започне строителството на минния обект, което включва изграждането на необходимата инфраструктура. В него ще бъдат наети на работа 300 души, 230 работници пък ще работят при реалната експлоатация на рудника.
Инвестицията на канадската компания в региона е в размер на 185 164 млн. долара. „Използваме изцяло иновативни съоръжения. Този рудник ще е уникален за Европа. Подобни има само в Швеция, Австралия и Канада. Ние се съобразихме със страховете на хората и преминахме към вариант без цианиране. Ще произвеждаме златно-сребърния концентрат по класическа технология", заяви наскоро пред препълнената зала със студенти във филиала на Минно-геоложкия университет в Кърджали Гърков. По думите му, когато са започнали сондажите в района, никой не е очаквал Ада тепе да се окаже най-икономически изгодната зона за добиване на злато. Само на Ада тепе са сондирани 52 000 метра (колкото е разстоянието от Крумовград до Кърджали) . „Много често, особено преди избори, политическото говорене вмъква темата за златото, медта и техните цени. Искам да обясня, че сондаж само на един метър дълбочина струва на инвеститора около 150 долара. Цялата технология по проучването е едно много скъпо струващо мероприятие, при което няма гаранция за успех. В нея няма нищо общо с готовите кюлчета злато. Нищо не става толкова лесно, колкото се опитват да го обрисуват хора, които си нямат почти никаква представа от рудодобив", категоричен е Гърков.
Родопите са богатство, примерът на специалиста ще увлече младите и те ще останат
Опитът му е огромен. „Той е сбъдната мечта на всеки минен инженер. Много може да се научи от такъв човек. Направи ми впечатление, че той не застава на типичното академично ниво, говори разбираемо, дори няколко пъти попита докъде сме с материала, за да не ни насилва и е по-подробен в обясненията. Визитната му картичка пък говори достатъчно", коментираха студенти след срещата си в Кърджали с инж. Гърков. Убедени са, че регионът може само да спечели от подобни инвестиции и капацитети като него.
Той самият пък вече е половин родопчанин. Професията си започва в Златоград, а след години съдбата отново го свързва с планината на Орфей, но този път в Източните й склонове и с новото предизвикателство-Крумовград. Харесва хората тук. „Родопчани са дружелюбни, работливи, откровени хора. Затова и винаги сме се отнасяли с разбиране относно техните страхове. Всички техни забележки относно бъдещия ни работен процес бяха изпълнени. Планът за работа бе прекроен още преди да е стартирало дори реалното строителство. Средствата, хвърлени допълнително, не бяха от толкова съществено значение, отколкото успокоението на хората. Все пак те ще работят на обекта, те ще изхранват семействата си, земята е тяхна и от първостепенно значение бе да се съобразим с техните желания", казва Гърков.
Добивът на Ада тепе ще бъде 850 000 тона годишно, а производството на златно-сребърен концентрат до 10 000 тона за година. На две смени ще се работи в рудника без събота и неделя. В непрекъснат 24 часов режим ще работи обогатителната фабрика, сочат разчетите.
Около година до година и половина ще отнеме строителството на обекта, ключително почистването и подготовката на терена. В тях ще бъдат ангажирани 300 работници. Предвижда се експлоатацията на рудника да продължи 9 години, като ще даде директно прехрана на 230 служители.
Два начина за работа-отговорен и безотговорен. Изборът е ясен-първият
Три години пък ще отнеме закриването и рекултивацията на обекта, в което ще бъдат ангажирани 50 работници. Дългосрочните цели при рекултивацията са осигуряване на физическа, химическа и биологична стабилност на засегнатите терени. През миналата година компанията получи признание от Европейския съюз за отлична работа в „Натура 2000", в която зона попада и Ада тепе. Около 400 костенурки са били преместени от района, а изградената 6,5-километрова стена предпазва защитения вид. Най-големият съпътстващ проект на компанията обаче е било археологическото проучване на района, като средствата за него са били в размер на 3 млн. долара. В продължение на три години Ада тепе е бил и най-големият в страната археологически проект. В момента в София е направена експозиция на разкритите артефакти, които доказват, че там е бил един от най-старите рудници в Европа. При проучванията са били открити 17 тона керамика, които са складирани и предстоят да бъдат обработени и изложени.
„В световен план има два начина за рудодобив-отговорен и безотговорен. Ние сме заложили изцяло на първия", категоричен е инж. Илия Гърков.
Ада тепе-зелените склонове със златната надежда
За местните алтъните са в гурбета, поне засега
„Как се стига до махалите под Ада тепе?", питаме шофьор, излизащ из черен път край Крумовград, който бе така любезен да спре на отбивката. Сочи назад и показва, че идва именно от там. Къщите са разхвърляни навсякъде под златния хълм близо до града на Крум.
„Има една къща ей в онази посока", сочи с ръка някъде в неизвестното. „, Ето, онзи орех в далечината, виждате ли го?", пита и ръката му се насочва към другия край. „Там също има махала. Какво точно търсите? Сами няма да се оправите, ако тръгнете. Трябва ви водач, задължително", казва мъжът и отново пита: „За какво сте тръгнали? Почти няма кого да откриете там. Малко хора живеят, потомците на други отдавна са в чужбина. Пътят е лош. Трудно ще се оправите", повтаря той и потегля бавно с колата си. Въпреки това, тръгваме и ние. Бавно и полека. Чакълът пука под гумите, сокакът е тесен и се извива като дълга змия надолу. Няма видимост и не се знае какво ще изскочи зад завоя. Над нас се шири Ада тепе. Виждат се къщи, изглеждат близо, но са сякаш захвърлени през нивите на някой мъничък баир, а пътят се вие хем близо, хем недостъпно далеч от тях. Вляво и дясно има малки тютюневи ниви, заградени с разкривени колове, които ръждясала бодлива тел все още успява да ги удържи. Слънцето прежуря, а от никъде не се чува и звук. След километър няколко фитки прошумоляват в започналата да жълтее трева край пътя. Първият признак на живот. Продължаваме нататък и след известно време виждаме къщи от двете ни страни. Стари, запуснати, някои видимо изоставени. Не ни залая и едно куче. Спряхме колата и продължихме пеш. След около стотина метра срещу ни се появи прегърбен силует. Възрастна женица крачи едва, подпряла цялата си снага на дървен бастун. Приближи ни бавно и като се изравнихме ни погледна. Поздравихме и попитахме къде се намираме. „Бен билмем", отвърна жената и морният й поглед отново се взря напред и тя продължи по пътя си. Тъкмо мислехме, че вече се изчерпаха всички социални контакти, които човек може да направи там, когато вратата на съседната къща се отвори, а в рамките й застанаха възрастна жена и младо момиче. Поздравихме ги, а те кимнаха. Попитахме дали по пътя нататък има още разхвърляни по баирите къщи. Момичето се усмихна и погледна жената. „Не разбирам, тя също, не от тук", каза пенсионерката и продължи тихо да говори на девойката.
В този момент от близкия завой се чу звук от двигател. След секунда от него се появи автомобил. Двете млади момчета в колата ни обясниха, че се намираме в една от махалите - Овчари. „Тук живеят десетина семейства, целогодишно", разясниха ни. Попитахме за кафене, където да се разхладим. Оказа се, че такова няма. Най-близката кръчма била в съседното село Звънарка. Поинтересувахме се и какво е да живеят под тонове злато. Засмяха се. За тях алтъните били зад граница, не тук. Попитахме и дали някой търси да купи тук имот. Казаха, че не са чували за желаещи.
Продължихме малко по-надолу и след следващия завой видяхме автобусна спирка. Скорошен цивилизационен отпечатък върху нея бе оставен единствено от агитационните плакати от предходни избори. Чакалнята сякаш бе най-самотното място в цялото населено място. Спирката, край която едва ли скоро е минавал автобус…
Това е действителността под Ада тепе. Хълмът, под който е надеждата на цял един град за по-висок стандарт и бъдеще, в което въпросителните за утрешния ден не се превръщат в мрачни, премълчани истини.
В Източните Родопи се добива злато от древността
Златодобивът е бил поминък на населението от Източните Родопи от дълбока древност. Открития рудник на Ада тепе край Крумовград показва, че тук жълтият метал се е извличал от ХVІ в.пр.Хр. Рударите са го експлоатирали до І в.пр.Хр. Златото е стигало дори до великолепната цивилизация на Микена. Това констатира българо-немска археологическа експедиция, която направи спасителни разкопки на връх Ада тепе.
Мащабното пручване на Ада тепе стана със съдействието на „Дънди Прешъс Металс Крумовград".
Проучванията тук датират от 1992 г., когато археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов откриват древно тракийско светилище и правят археологически сондаж. През 2001 г. д-р Георги Нехризов проучва изцяло светилището, което е на върха на Ада тепе. Открита е ценна керамика от края на бронзовата и началото на желязната епоха.
През 2008 г. започват разкопки по склоновете в рамките на българо-немския проект „Желязо и злато - по следите на металургията в Древна Тракия". Ръководители са доц.д-р Христо Попов и Албрехт Йокенхьофлер. Резултатите от разкопките са показвани на международни форуми и предизвикват небивал интерес.
За 2011 г. това е най-големия археологически проект в България.
Ада тепе е доказателство, че някои рударски общества са започнали добив на злато от коренни скали хилядолетия преди това да се върши от речните седименти.
from rodopi24X7 http://ift.tt/1mFXdW5
via IFTTT
Няма коментари:
Публикуване на коментар