„Знаеш ли защо е това скоростно прибиране на нашенци от гурбета? Защо се кара без почивка, защо са тези изпреварвания по пътищата? Защото всичко е изчислено. В толкова и толкова часа трябва да завъртиш гуми на мегдана пред селската кръчма или на паркинга пред блока. За да те видят всички комшии и зацъкат с език каква кола си докарал и да рекат: „Ей, тоя отиде зад граница и стана човек! Тц-тц-тц! Върви му бизнесът, вървят му парите!”. Това е всичко. Месеци наред е лепил плочки на надник за някакъв кюрд в Холандия, Германия, търпял е всякакви унижения и лишения, но сега е решил да се изпъчи пред комшии и съселяни сякаш е евродепутат, а не собственост на още по-прост от него самия чорбаджия. Тъжно и жалко”.
Думите са на 53-годишен мъж от Родопите, собственик на малко заведение, със стаж от около 15 години извън страната. Той самият е минал по този път. Разказва, че мечтата на нашенеца следва определени стъпала по време на гурбетчийството. Първо се започва с мерака да се плаща в евро за същото, което се е работило в България. Следва спестяването за първия „баварец” и докарването му до родното място, неизменните разкази за количеството на употребени проститутки в почивния ден зад граница, стягането на жилището у дома, черпенето на „будалите, останали тук за една заплата” и меренето на стажа с останалите гурбетчии.
„Познавам хора, които са правили секс за пари с хомосексуалисти в Брюксел, а след това като се върнаха се чудеха каква любовница да си хванат, за да разправят по-късно на чашка с аверите колко велики мъже са. Живи проститутки. Отиват в определени заведения и се предлагат на обратните, правят секс с тях, защото нямат пари и за един дюнер, а после разказват всякакви небивалици за трудовите си подвизи зад граница. Едно момче дори ревеше, че след като спал с една бабичка, и то два пъти, тая му купила някаква закуска. Забрави гладните години и сега го раздава бизнесмен. Гъчат се по няколко души в квартири, живеят като клошари, за да спестят някое евро, но после приказките им големи. Пъченето им огромно. Такива са болшинството нашенци. Разбира се не всички, но много не искат да си спомнят как се вадят парите и това у дома явно ги комплексира и започват да трупат друг имидж с постъпките си”, разказва 53-годишният Ердинч.
„Бонусите” за гурбета
„Най-сладко е завръщането у дома. Парите са в джоба, а изкушенията-навсякъде”, споделя 36-годишен родопчанин. Заминал е за чужбина веднага след казармата. Професионален опит е добил именно зад граница, сменяйки редица работни места-от чистач, през работник в кухня до строител. „Животът зад граница е спокоен, но за местните. За нас, емигрантите, нещата са съвсем различни. Живеем по няколко човека в квартирата. Бил съм с още девет души в една къща. Всеки е различен, всеки с кусура си, всеки обаче дошъл да прави пари и да се върне с по-голямо самочувствие. Пък то си иде от мангизите. Всеки е избягал от едно и също дередже-безработица, ниско заплащане, унижение. Отива за по-висока заплата, пак унижение и стискане на зъби. Обикновено работим с бригадири нашенци, които се опитват по всякакъв начин да ни прецакат. 50, 70, до 100 евро на ден в строителството. Ако обаче не са на кеф, ни режат от надниците. Дават едва ли не непостижими срокове за изпълнение на задачите. Ако нещо се случи, плащаме потрошени материали. Разбира се не навсякъде е така, но примерите са много. Все пак почти всички от нашите отиват там на уредена работа, пак от наши. Тоя казал на онзи, той на този и така. В почивния ден се чисти осигурената квартира, ако има такава. И между другото може да се разтовари някой и друг камион с нещо си. Пари за това няма. Но пък си ангажиран. Недоволните бригадири казват: „Оставате без надница за деня”. Такива работи. Хората се уморяват, някои не са вече в първа младост. Изнервени, ядосани, се прибират. Най-нормалното нещо е у дома да разпуснат и да се отдадат на алкохол и други работи. Все пак са стискали месеци наред. Цялата тази затвореност и спестовност в един момент си казва думата. Следват напивания, скандали, безумно харчене на пари и всички производни. Тук обаче е същата работа. През почивните дни колко са трезвените бачкатори, които можеш да видиш? Е, тях питай що са такива. Рядкост. Всичко живо използва всяко свободно време, за да седне на маса и да разпуска. Животът ни е такъв-скотски”, категоричен е 36-годишният Георги.
„Сипи „Джак”, дай кашу!”, щото „Имам пачки, пачки по стотачки”
Роки, Рамбо, Транспортерът и други холивудски „костотрошачи” рекламират страната ни като туристическа дестинация. Евтината пиячка и плът се справят далеч по-добре дори без клипчета. Ако някой не вярва, нека се врътне из Слънчев бряг или Пампорово в разгара на сезона. Родните гурбетчии обаче също влизат в графата „Ентусиасти за алкохолен и секс туризъм”.
„Идвам си в годината веднъж. Имам пари и не ми се пести. Всяка вечер съм по баровете. Спя до обед, ставам, върша си работата-обикновено се връщам за някакви документи, които трябва да се изкарат и т.н., после се почват скарите, бири, ракия до вечерта. После тръгвам”, споделя 27-годишен кърджалиец. От седем години работи в Англия. Професиите са различни, но ефектът от тях е един и същ.
„Затварям всички дискотеки. Поръчвам в бара бутилка „Джак Даниелс”, някакви ядки и мадамите сами идват. Ако не ме забележат, хващам бутилката и отивам на дансинга. Там някоя чалга от рода на „Имам пачки, пачки по стотачки”, размахвам скъпия алкохол и малките полудяват. Това не мога да го направя в чужбина. Скъпо ми идва, но тук е рай. Всичко е евтино, най-вече хората. Можеш да си купиш за вечер всичко и всички. Обичат те, уважават те, гледат те в очите и се радват неистово на всичко, което направиш, дори да се изпикаеш на дансинга в краката им. Важното е че имаш пари. Върнал си се от чужбина и в очите на мадамите си Бог с пари. Всеки се интересува само от това. За тях си вече местното величие. Колко ще изпият-едно-две питиета, малко дрога? Същото може да им вземе и всеки местен келеш. Да ама, ти си се върнал от друга страна, изглеждаш по-така и вече си в отбора на баровците. Другите не се класират. Кой ще ти каже „копче”? Никой, всички насрани и бедни. Ти си човекът с парите. Затова обожавам да се прибера. Оргии до дупка с бедняците. Сигурно щях да съм като тях, ако бях останал тук. Ама не съм. Повече съм от тях защото те са будали. Нека протягат ръце за трохите”, смята „баровецът” от Острова.
Няма лек за манталитета на бедняка
„Бедни сме. Това е жестоката истина. Тук и там. Зад граница си вечен чужденец, вечен ратай, а у дома броиш стотинките. Такава порода човек види ли се с малко пари и става друг. Цялото изтърпяно унижение се изражда в нещо ново-човек, който е ненаситен за елементарни житейски потребности, но в големи количества. Това се случва с прибиращите се от чужбина нашенци”, убеден е доскорошен родопски селски кмет. Наблюденията му са от негови съселяни, връщащи се ежегодно от гурбет в чужбина.
„Колкото и да бушуват обаче, родопчани винаги заделят за дома и семейството. Две години зад граница означават още един етаж на къщата. Отпускат се, но имат мярка. По-младите купуват коли, по-улегналите започват да строят. И младежите ще ги последват, нека се наиграят. Такава е нашата. Бедняците искат и малко да поживеят като „бели хора”, лечение за човешката душица, свикнала на лишения, няма”, убеден е местният управник.
24rodopi.com
На снимката:
След тежкия гурбет, отиваме на купоооон
from rodopi24X7 http://ift.tt/1PxAFc9
via IFTTT
Няма коментари:
Публикуване на коментар